Решение № 142 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2016 г.

Решение № 142 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма] [населено място] срещу решение № 73 от 3.05.16 г., постановено по в. гр. дело № 129/16 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 1688 от 16.10.15 г., постановено по гр. дело № 3659/13 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която МБАЛ [фирма] е осъдено да заплати на Д. Б. Д., починал в хода на процеса, с правоприемници Г. Д. Д., Б. Д. Д. и М. Д. Б., сумата от 39 973.35 лв, от които 26 000 лв, представляващи неимуществени вреди, вследствие влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, а сумата 13973.35 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.12.2008 г. - 20.12.13 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 20.12.13 г.; ведно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 7192.15 лв, представляващи разходи за лечение на влошеното му здравословно състояние, ведно със законната лихва, считано от 20.12.13 г. В необжалваната част решението е влязло в сила. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 140 от 8.02.17 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса относно задължението на въззивния съд да направи оценка на заключението на вещото лице и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решение № 113 от 28.02.11 г. по гр. дело № 1062/10 г. на IV г. о.; решение № 108 от 16.05.11 г. по гр. дело № 1814/09 г. на IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. Според задължителната съдебна практика заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за успешното провеждане на иска. Прието е, че фактът на увреждането е установен с влязло в сила решение № 473 от 13.09.10 г. по гр. дело № 1329/09 г. на III г. о. на ВКС, с което съдът е осъдил МБАЛ [фирма] да заплати на Д. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на нехуманно отношение на лекарския екип на спешния кабинет на II-ро хирургическо отделение на болницата, на 19.01.05 г. по време и след смъртта на съпругата му К. Г. Д., което е довело до влошаване на здравословното му състояние - исхемична болест на сърцето и хипертония, за което е инвалидизиран с решение на Т. от 8.02.2006 г. Спорно било по делото налице ли е връзка между увреждането на здравословното състояние на Д. Д. през 2005 г. и последващия ексцес през 2008 г. Съдът е възприел заключението на СМЕ, според което влошаването след 25.12.2008 г. е в непосредствена причинно следствена връзка с първоначалното увреждане, свързано със смъртта на съпругата му на 19.01.2005 г. Прието е, че и трите заболявания на сърцето - исхемична болест, предсърдно мъждене и сърдечна недостатъчност, представляват усложнения в здравето му и са вследствие преживяната от него психотравма от смъртта на съпругата му. Направен е извод от съда, че е налице ексцес и съответно ново вземане за обезщетение, което следва да се съобрази със състоянието на Д. след 2008 г. и претърпените от него болки и страдания, довели до летален изход. Като е съобразил, че влошеното здравословно състояние на Д. е наложило постоянно, ежедневно лечение, тежки за понасяне интервенции, проведени няколко операции, настъпила некроза на крайниците, реалната опасност от ампутация и настъпилата смърт, съдът е присъдил сумата 26 000 лв обезщетение за неимуществени вреди. Уважена е и претенцията за имуществени вреди в доказания от писмените доказателства и от заключението на С. размер. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил противоречията в заключенията на двете вещи лица от назначените по делото две експертизи, както и не е взел предвид и наличието на съпричиняване от ищцовата страна, изразяващо се в установеното от двете заключения на вещите лица неправилно проведено лечение, с което пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредата, дори и да няма вина. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Ответниците по касационната жалба Г. Д. Д. и Б. Д. Д. молят да бъде потвърдено въззивното решение. Излагат съображения, че със сила на пресъдено нещо касаторът е признат за виновен в това, че на 19.01.05 г. /датата на смъртта на съпругата му/ е причинил увреждане на ищеца, в резултат на което последният е претърпял неимуществени вреди. Считат, че по делото е установено от представената медицинска документация и СМЕ, че след 15.12.08 г. здравословното състояние на наследодателя им сериозно се е влошило, което е в причинна връзка със смъртта на съпругата му, т.е. налице е ексцес, за който се дължи ново обезщетение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите на страните, и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 293 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние/действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Причинната връзка е обединяващия елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумира само вината, но не и причинната връзка при непозволено увреждане. Тя не се предполага, а следва да се доказва. Вредите подлежат на възстановяване само, ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. За да приеме, че е налице причинна връзка между деликта, извършен от служители при ответника през 2005 г., доказан със сила на пресъдено нещо и последващият ексцес през 2008 г., съдът се е позовал на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р И. И., според която психотравмата от смъртта на съпругата на ищеца е довела до влошаване на здравословното му състояние - високи стойности на кръвното налягане, исхемична болест на сърцето и предсърдно мъждене в много тежка форма, което до този момент е било в границите на нормата, като и трите заболявания са зависими от психическото състояние на човека. При анализа на съдебно-медицинската експертиза се налага извод, че ексцесът в здравословното състояние на Д. Д. е в пряка причинна връзка с психотравмата, която е преживял от смъртта на съпругата си. Неправилно обаче въззивният съд не е обсъдил заключението на вещото лице във връзка със съдебното решение по гр. дело № 1329/09 г. на III г. о. на ВКС, като формално е приел, че по отношение на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД е налице сила на пресъдено нещо. В посоченото решение е прието, че е налице състав на деликтна отговорност, за причинени неимуществени вреди на ищеца вследствие на нехуманно отношение на лекарския екип на спешния кабинет на II-ро хирургическо отделение на болницата, на 19.01.05 г. по време и след смъртта на съпругата му Койна Г. Д., независимо, че от медицинска гледна точка не е налице противоправно поведение от страна на лекарския екип в спешния кабинет и II хирургическо отделение на МБАЛ [фирма]. Възприето е заключението на комбинирана експертиза - в психологическата й част, от което е установено, че усложненото психосоматично заболяване /хипертония/ и психогенната абнормна реакция на скръб се дължат на психовременното преживяване от страна на ищеца на начина, по който медицинският персонал е реагирал в контакт по време и след смъртта на съпругата му. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото му състояние, свързано с появата на ново страдание или съществено усложняване на старите страдания. Обезщетението е за новите вреди, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Необходимо е вредите да са в резултат на виновното противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, както и да са настъпили по повод и във връзка с възложена от ответника работа. В разглеждания случай неправилно въззивният съд е приел, че е установена пряка причинна връзка между поведението на служители при ответника и вредоносния резултат, за който се претендира обезщетение по това дело. Доказано е, че здравословното състояние на ищеца се е влошило поради смъртта на съпругата му, която не е в резултат на виновни действия или бездействия от лекарския екип при ответното дружество. Не е установена пряката причинна връзка между лошото отношение на медицинския персонал при доказана липса на допусната лекарска грешка по предходното дело и настъпилия ексцес в здравословното състояние на Д. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното решение на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и следва да постанови ново решение по същество, с което да отхвърли като недоказан предявения иск. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя разноските по делото за трите инстанции в размер на 2786.64 лв, от които 900 лв юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и 1886.64 лв държавни такси. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.