Определение № 474 от 02.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2408/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерал Трейдинг Груп“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Т. против решение № 966 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 11781/2021 г. на Софийски градски съд (СГС).

Ответната страна „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез юрк. К. е подало писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице – помагач на страната на ответника – ЧСИ Р. Р., с рег. № 931 на КЧСИ чрез адв. С. в писмения отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, респ. че касационната жалба е неоснователна. Г. Б. Н. – трето лице – помагач на ищеца не ангажира становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 20155778/12.07.2021 г. по гр. д. № 36094/2019 г. на Софийски районен съд, 165 - ти състав и като краен резултат е отхвърлен предявеният от „Дженерал трейдинг груп“ ЕООД срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД (застраховало професионалната отговорност на ЧСИ Р. Р. – ЧСИ, рег. 931 на КЧСИ за вреди при упражняването на професията му към 08.03.2019 г.) иск за заплащане на сумата от 20 010 лв. - частичен иск от сума в пълен размер от 123 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от увредения Г. Б. Н. – цедент на ищцовото дружество, по вина на ЧСИ Р. имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказа му да обяви по реда на чл. 493, т. 2 ГПК за следващ купувач на имота в [населено място], [община] пазар с площ от 95 748 кв. м., предмет на проведената публична продан по изп. д. № 131/2017 г. на същия ЧСИ наддавача Н., като предложил следващата най - висока цена и която вреда се формира от разликата между тази цена (от 52 499 лв.) и пазарната цена на имота (от 175 499 лв.).

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че на 08.03.2019 г. по изп. д. № 131/2017 г. на ЧСИ Р. Р., рег. № 931 на КЧСИ, е проведена публична продан на недвижим имот ( ПИ с идентификатор 6844.10.355 по КККР), находящ се в [населено място], [община], с площ от 95 748 кв. м.; че цедентът (трето лице - помагач) Г. Н. е предложил при устно наддаване цена от 52 499 лв., като най - високото наддавателно предложение било на наддавача В. К. за сумата от 175 499 лв. и че ответникът по делото е застраховал имуществената отговорност на съдебния изпълнител за вреди при упражняването на професията. Обсъдил е приложените по делото: договор за цесия от 08.06.2019 г. (за който липсват данни да е съобщен на длъжника-застрахователно дружество), сключен между Г. Н. и ищцовото дружество, с който първият продава вземането си от 123 000 лв. срещу ЧСИ Р. Р., рег. № 931, район на действие ОС – [населено място] и застрахователя му по чл. 25 ЗЧСИ – ЗД „Евроинс“ АД, представляващо разликата между пазарната цена от 175 499 лв. на горния недвижим имот и сумата от 52 499 лв., която е предложена от цедента Н. цена на публичната продан от 08.03.2019 г. по изп. д. № 131/2017 г. по описа на ЧСИ Р. Р., а също и протокол за обявяване на наддавателни предложения и купувач от 08.03.2019 г. и разпореждане от 18.04.2019 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба на Г. Н. за обявяването му за купувач на имота по съображения, че след последното му наддавателно предложение има наддавачи, предложили по – висока от него цена. Посочено е също, че изпълнителното производство по горното дело е прекратено по искане на взискатели и длъжник, поради уредени отношения. Според заключението на оценителната експертиза стойността на процесния поземлен имот, определена по реда на Наредба реда за определяне на цени на земеделските земи от 05.06.1998 г., приета с ПМС № 118/26.05.1998 г. възлиза на 5 745 лв., при данъчна оценка от 4 653 лв. и пазарна стойност по метода на пазарните аналози от 102 167 лв., респ. при вариант, че имотът е от IV категория, съобразно близките земеделски земи, стойността е 61 757 лв., при цена от 1067 лв./дка. При горните факти инстанцията по същество е приела, че не са осъществени кумулативно разписаните предпоставки от състава на деликтната отговорност на ЧСИ за вреди, произтекли от упражняване на дейността: за противоправно поведение на ЧСИ по конкретното изпълнително дело, причинило вреда – под формата на пропусната полза (определена като разлика между пазарната цена на продаваемия имот и най – високата цена, предложена от наддавача Н. – цедент на ищеца, която да е доказано, че ще настъпи за патримониума на лицето и то само по причина на противоправното поведение на ЧСИ) от нарушение на чл. 493, т. 2 ГПК и осуетяване възможността този наддавач да бъде обявен за следващ купувач на имота на процесната публична продан при предложената от него най – висока цена, както и поради отсъствие на причинна връзка между противоправните действия и причинената вреда, за която имуществена отговорност носи ответното дружество – застраховател на професионалната дейност на ЧСИ в процесния период. Направено е съждение, че действията на ЧСИ по конкретното изпълнение са законосъобразни – извършени са в съответствие с правилото на чл. 493, т. 2 ГПК, изискващо за следващ купувач да се обяви наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение (ако предходният наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач) и така до изчерпването на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната. Прието е, че след като целта на проданта е да се получи най – високата цена, на която да се възложи имотът, то в случая съдебният изпълнител е действал законосъобразно и поведението му не е противоправно – в отклонение на горната норма (като първи кумулативно разписан елемент за деликтната отговорност на ЧСИ за вреди от изпълнението), което обстоятелство само по себе си е достатъчно и изключва отговорността на последния, а оттук и на неговия застраховател по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ за заплащане на обезщетение. Изложени са съображения и за отсъствие на вреда (под формата на сочената пропусната полза) като елемент от състава на претендираната деликтна отговорност на ЧСИ – доколкото не са ангажирани доказателства, че имуществото на наддавача Н. е щяло да бъде увеличено в резултат на обявяването му за следващ купувач на имота и това да е осуетено единствено по причина на противоправното поведение на провелия проданта ЧСИ. Второинстанционният съд е посочил, че не констатира пропуск на първостепенния съд при разпределение на доказателствената тежест между страните, тъй като то е извършено според изискванията на процесуалния закон и при произнасяне с акта по същество по фактите, въведени от ищеца с исковата молба, определили вярната правна квалификация на спорното право. Приел е също, че доколкото процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ Р. не се установят при данните по делото, няма дефицит и в мотивите на първоинстанционния съд относно доводите, че решението на съда по жалбата по чл. 435 ГПК има сила на пресъдено нещо спрямо процесуалната незаконосъобразност на обжалваните действия на съдебния изпълнител и затова при предявен деликтен иск съдът, който го разглежда не разполага с възможност за нова (собствена) преценка на тези действия. Отречено е и наличието на причинна връзка между поведението на ЧСИ по конкретното изпълнение (провеждане на проданта в противоречие на чл. 493, т. 2 ГПК) и твърдяната вреда като пропусната полза за наддавача Н., основано на липса на доказателства за сигурното настъпване на ефекта на придобиване на собствеността върху продаваемия имот от това лице (че ще плати цената и постановлението за възлагане ще влезе в сила при данните, че е последвало прекратяване на изпълнителното производство по искане на взискатели и длъжник).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са със следното съдържание:

1. „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?“ и

2. „Има ли решението по чл. 437 ГПК сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право? Отговаря ли частният съдебен изпълнител по чл. 73 ЗЧСИ при положение, че съответното действие на частния съдебен изпълнител е потвърдено от съда по реда на обжалването действията на съдебния изпълнител по жалба на същата страна?“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 63/17.07.2015 г., постановено по т. д. № 674/2014 г. на II т.о. (по първото питане), ТР №7/31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК, решение № 238/30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г. на III г.о., определение № 410/21.11.2019 г. по гр. д. № 4353/2019 г. на IV г.о., определение № 291/19.09.2017 г. по гр. д. № 4203/2016 г. на IV г. о. (по второто питане).

Иска се също достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Първият поставеният въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да мотивира решението си, съобразно правилата на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните по делото. Той е принципно значим по всяко исково производство и по него е налице последователна съдебна практика на ВКС. Според даденото в нея разрешение, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи (чл. 235, ал. 2 ГПК). Той следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните по делото, когато се отнасят до спорния предмет с оглед правомощията му по чл. 269 ГПК в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ГПК и извърши самостоятелен, и цялостен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти като обосновано посочи кои от тях възприема за установени и кои за неосъществили се, и изложи собствени мотиви – т.е. такива, които отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от горното правно разрешение. Изложената от него аргументация и мотиви не отразяват дейността му като решаваща за спора – т.е. като инстанция по съществото на този спор, а на контролно - отменителна инстанция. Затова по питането са налице предпоставки за допустимост на обжалването.

Дори обаче по горния въпрос да се допусне касационен контрол това не би променило решаващия извод за липса на основание за ангажиране деликтната отговорност на ЧСИ за вреди от конкретното принудително изпълнение, а оттам и на отговорността на неговия застраховател по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ към релевантния момент, респ. за неоснователност на предявения иск по следните съображения.

Фактическият състав на имуществената отговорност на ЧСИ за причинени вреди (неимуществени и имуществени) от непозволено увреждане при упражняване на професията включва следните материални предпоставки: деяние (действие или бездействие) на ЧСИ при, по повод или във връзка с дейността по осъществяване на принудителното изпълнение; противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); вреди - неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения - намаляване на неговия патримониум (претърпени загуби), респ. сигурно непостъпване в неговия патримониум на очаквано имуществено благо (пропуснати ползи, които следва да се докажат със сигурност– ТР № 3/13.01.2023г. на ОСГТК на ВКС) или засягане на неговата телесна неприкосновеност, чест или достойнство; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина на делинквента, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Тези предпоставки са установени като кумулативни и отсъствието на една от тях изключва деликтната отговорност на ЧСИ за вреди, респ. тази на застрахователя на неговата професионална дейност на ЧСИ за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая макар да е налице неправомерно действие на ЧСИ Р. - тълкуването на разпоредбата на чл. 493, т. 2 ГПК налага извода, че когато един наддавач е направил повече от едно наддавателно предложение, съответно е обявен за купувач на най - високата предложена от него цена и не я внесе в определения срок съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи. Когато наддавачите, предложили най – високата и следващите по размер цени на имота не я внесат в законоустановения срок от обявяването им за купувачи съдебният изпълнител не преминава към следващото по размер наддавателно предложение от същите тези наддавачи. Когато един наддавач е направил няколко предложения (с изменението на чл. 489, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 86/2017 г. изрично е посочено, че наддавачът може да направи само едно наддавателно предложение) и не е платил цената, след като е бил обявен за купувач на най - високата предложена от него цена, той губи възможността да придобие имота въз основа на друго наддавателно предложение с по - ниска цена. Ако се приеме обратното принципът на наддаването се обезсмисля, а и не се постига целта на публичната продажба като способ за принудително изпълнение имуществото да се продаде на най-високата предложена цена. Ето защо, отказът на ЧСИ Р. да обяви за следващ купувач на имота наддавача Н. – след като наддавачите, предложили следващата над неговото предложение по – висока цена, не са я внесли в срока по чл. 493, т. 2 ГПК, е в разрез със закона, т.е. поведението му е противоправно.

Втората материална предпоставка на претендираната отговорност е наличието на вреда, произтекла от деянието на ЧСИ по осъществяване на принудителното изпълнение. Отсъствието на доказана (със сигурност според постановките на ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС) пропусната полза за цедента на ищеца – наддавача Н. от процесното незаконосъобразно изпълнително действие – отказа за обявяването му за следващ купувач на имота, изнесен на публичната продан като предложил за него следващата по ред най – висока цена (чл. 493, т. 2 ГПК) е било другото, самостоятелно основание на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск. По въпроса за вредата под формата на пропусната полза питане не е поставено от касатора. В хипотезата на претендирани вреди под формата пропусната полза на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи, а по делото са останали недоказани. Още повече липсват твърдения, че в патримониума на ищеца не е постъпило имуществено благо, което сигурно е очаквано да го увеличи - напр. че не е реализирал по – висока от придобивната по проданта цена от обещана последваща продажба на имота след неговото придобиване, за което е сключен предварителен договор. Сочената от ищеца пропусната полза (според твърденията, по които е определена тя) не съставлява релевантна имуществена вреда и не може да изпълни съответната предпоставка от състава на деликтната отговорност на ЧСИ, респ. да ангажира отговорността на застрахователя му по застраховка „Професионална отговорност“ за заплащане на застрахователно обезщетение. След като не е доказано вредата да е настъпила, т. е. да се е проявила, не е осъществен фактическия състав на професионалната отговорност, което изключва да е реализирано и застрахователното събитие, на което ответникът по силата на застрахователния договор е длъжен да осигури покритие. По тези аргументи и при наличие на няколко самостоятелни основания за извод за неоснователност на осъдителния иск, по част от които не е повдигнат правен въпрос, допускането на касационно обжалване е безпредметно с оглед крайния резултат по спора.

Селектиране на жалбата не може да се извърши и по втория повдигнат въпрос, защото той не удовлетворява обща предпоставка за достъп до касация.

В първата си част питането – за силата на пресъдено нещо на решението по чл. 437 ГПК спрямо изпълняемото право, е извън всякакво значение за изхода по настоящото дело, а и по него отсъстват изложени мотиви от въззивния съд. Въпросното решение е съдебен акт, постановен в производство по чл. 435 и сл. ГПК, в което се проверява само процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес, по изключение, и то - без по този въпрос да се формира сила на пресъдено нещо, и принадлежността на правото на собственост върху осребряваното имущество към патримониума на длъжника (чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК), а би могъл да бъде предмет на изследване в специалното установително исково производство по чл. 439 ГПК. Именно в предмета на този иск е установяване несъществуването на изпълняемото субективно материално право ( т.е. установяване на материална незаконосъобразност на изпълнението), каквото сочи касаторът във формулировката на въпроса. По настоящия спор обаче е релевантно друго, а именно - наличието на процесуална незаконосъобразност на изпълнението, провеждано от ЧСИ по конкретното дело, като една от предпоставките за деликтната му отговорност за вреди, респ. тази на неговия застраховател на професионалната му дейност.

В останалата си част второто питане също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като втората инстанция не е мотивирала съображения и изграждала собствени изводи по въпроса обвързан ли е от решението по жалба срещу действия на съдебен изпълнител – по чл. 435 и сл. ГПК съдът, сезиран с деликтен иск от същите тези (незаконосъобразни) действия или извършва нова (самостоятелна) своя преценка на тях. Във връзка с този правен въпрос въззивният съд е действал като контролно - отменителна инстанция, а не като втора първа инстанция по спора и неговите мотиви не отразяват решаваща му дейност. Той единствено се е ограничил да контролирал дейността на първостепенния съд и изложените в решението му съображения по повдигнатия въпрос като ги е намерил за правилни (доколкото не е констатирал пропуск в тях).

Няма основание за допускане на обжалването и при предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, обосновани с твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилността му (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Наред с изложеното, наличието на разглежданото селективно основание не се мотивира в смисъла на понятието, изложено по – горе, а това е в задължение на касатора.

В заключение, макар по първия поставен въпрос да са налице предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид наличието на няколко самостоятелни основания за отхвърляне на исковата претенция и липсата на поставени питания във връзка с част от тези обуславящи изхода по делото въпроси, допускането на касационен контрол е безпредметно, тъй като няма да рефлектира върху обективирания правен резултат по обжалваното решение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.