Решение № 24 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2193/2008 г.

Обжалвано е въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 90 на 05.03.2008 год. по в.гр.дело № 1116/2007 год., с което е отменено решение № 202 от 17.10.2007 год. по гр.дело № 1923/2007 год. на Русенския районен съд, спорът е решен по същество като е отхвърлен искът с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на Б. Б. Л. от гр. Р., че М. Б. Л. от гр. Р. е собственик на ½ идеална част(ид.ч.) от апартамент № 4 в гр. Р., ж.к.”В”, блок „В” вход „Б”, ет.8, състоящ се от две стаи, дневна, столова и кухня със застроена площ 96.33 кв.м. с избено помещение № 8 от 3.54 кв.м. заедно с 0.780% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Недоволен от въззивното решение е касаторът (ищцата по спора) М. Б. Л. от гр. Р., представлявана от адвокат М от АК-Русе, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото с оглед правилното прилагане на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС – сочи две решения на Върховния касационен съд и едно решение на Върховния съд, които не прилага. От ответника по касация – Б. Б. Л. от гр. Р., представляван от адвокат И от АК-Русе е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата, но по съществото на спора. От ответника по касация В. Е. Л. от гр. Р. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос. Освен това изложението за допустимост не е съобразено с изискването на чл.284, ал.1, т.3 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК, при което не са приложени и посочените в нея съдебни решения с оглед наведеното основание за противоречива практика. Съгласно чл.285, ал.1 във връзка с чл.286 ГПК проверката на редовността на касационната жалба е възложена на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение