Определение № 332 от 08.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 264/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. М. П. против разпореждане № 2889 от 13.04.2011 г., постановено по гр.д. № 2760 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което върната касационната жалба на К. М. П. против въззвното решение по делото, поради неотстраняване в срок на констатираната нередовност, а именно внасяне на държавна такса в размер на 30.00 лв. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С разпореждане от 25.03.2011 г. въззивният съд в производство по чл.285 ГПК е оставил касационната жалба на К. М. П. без движение и е дал на касатора указания в едноседмичен срок да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. и да представи доказателство за това по делото. Разпореждането е връчено на 30.03.2011 г. и срока за изпълнение на указанията е изтекъл на 6.04.2011 г. На 13.04.2011 г. въззивният съд е констатирал, че указанията не са изпълнени и е върнал касационната жалба. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като държавната такса е внесена в срок, а непредаствяването на документа не е основание за връщане на касационната жалба. Довода е неоснователен. Чл. 284, ал.3, т.4 ГПК изисква към касационната жалба да се приложи документ за внесена държавна такса. Указанията са съда са включвали задължението както за внасяне на дължимата държавна такса, така и задължението за представяне по делото на доказателство за това. Само с факта на внасяне на държавна такса, жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда, поради което връщането на жалбата му е законосъобразно.