Определение № 450 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 17.05.2010 г. по гр.д. № 288/2010 в частта, в която по реда на чл. 218з ГПК са отхвърлени предявените искове за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Недоволни от решението са касаторите Е. Д. В., представлявана от адв. Н. Г. от ПАК, М. Г. Б., В. И. Б. и С. Н. Б., представлявани от адв. М. Г. от ПАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за разграничението между иска за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС и иска за част от реализираните ползи по чл. 30, ал. 3 ЗС и необходимо ли е ново искане, когато ползващият имота е бил поканен да плаща обезщетение преди да придобие идеални части от него, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата М. Х. Б., извършващ търговия под фирмата “М. Б. – Б.”, П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от ответника-несобственик е поискано обезщетение за ползите от имота, но такова не е поискано повторно след като той е придобил идеални части от него и е станал съсобственик. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение