Решение № 4433 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8427/2011 г.

Решение № 4433 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8427/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Радка Минкова Минчева - Саглам срещу решение № 248 от 28 февруари 2011 г. по адм. д. № 2173/2010 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от нея жалба против заповед № 110/28.07.2010 г. на началника на РПУ Несебър при ОДМВР Бургас, потвърдена със заповед рег. № З-3551/24.09.2010 г. на директора на ОДМВР Бургас за отнемане на разрешение образец № 3 за носене на късо нарезно оръжие и изземване на пистолет "ЧЗ" калибър 6, 35 мм, № 181325. Жалбоподателката счита, че е доказала, че оръжието й е необходимо за самоотбрана и е обосновала необходимостта от това оръжие, позовава се на чл. 51 от ППЗКВВООБ, който предвижда, че оръжието се предоставя за защита на живота и здравето на личността, за самоотбрана и за охрана на собствеността. В касационната жалба се излагат доводи, че съдът не е взел предвид посочените обстоятелства за отдалечен район, без улично осветление в условията на битова престъпност, за което може да се вземе информация от сводките в МВР, вилната зона е ниско населена, няма съседи и постоянно живеещи, което може да се установи от справка в Община Несебър. Съдът не е преценил представените доказателства за аутопсия на домашното и животно - котка, която е застреляна в двора на къщата, където живее. За предходните 16 години и е било издавано разрешение за носене на оръжие. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е прел, че законосъобразно административният орган е приел недоказана необходимост от носене на оръжие. Изложени са доводи, че на жалбоподателката не й се е налагало да употреби оръжието през периода от 17 г. през който е разполагала с разрешение за носене на оръжие и независимо, че не е установено нарушение свързано с разрешеното й оръжие, правната норма изисква да е налице доказана необходимост от носене на оръжие. Посочено е от съда, че съгласно чл. 5, ал. 6 от ППЗКВВООБ, разрешенията могат да се подновяват, като документите за подновяване се представят в срок 30 дни преди изтичането на срока на разрешението. Не са представени данни по преписката кога е изтичал срока на разрешението, жалбоподателката е твърдяла, че срокът е изтекъл на 30.IV.2010 г. Съдът е приел, че жалбоподателката не е доказала твърдението си, че е продала искането си за подновяване на разрешението преди изтичането на срока, тъй като с входяща дата от 14.06.2010 г. и е констатирал, че приложените документи към искането са издадени прием месец април, поради което искането не е подадено един месец преди изтичане на срока на разрешителното. Решението е правилно. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, при недоказана или отпаднала необходимост. Чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също изисква обосноваване на необходимостта от издаване на разрешение за носене на оръжие. В оспорената пред съда заповед е посочено, че на 14.06.2010 г. е постъпило искане от жалбоподателката за издаване на разрешение за носене и съхранение на един брой късо бойно нарезно оръжие, закупено на основание чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ и като е взето предвид, че не представя доказателства, които обосновават необходимостта от носене на оръжие е разпоредено на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ да се отнеме разрешението за носене на оръжие поради недоказана необходимост. Отказано е издаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие за самоохрана. В оспорената пред съда заповед е записано, че се отнема разрешителното поради недоказана необходимост, всъщност е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие по новото подадено искане. Тъй като искането за продължаване на срока за разрешителното е направено след изтичането на срока за който е предоставено разрешителното, то има характер на ново искане и в оспорената пред съда заповед правилно е посочено правното основание на което е отказано издаването на разрешително за носене на оръжие - недоказана необходимост. Доказателствената тежест за доказване на необходимостта от носене на оръжие е на заявителя и с изтичането на срока за който е разрешено носене на оръжие се извършва нова проверка за необходимостта от предоставянето му, това е смисълът разрешението за носене на оръжие да важи за определен срок. При административното обжалване директорът на ОДМВР Бургас е изложил мотиви, че искането на жалбоподателката е мотивирано с твърдението, че оръжието й е необходимо за самоохрана, тъй като живее в отдалечен и безлюден район, притежава фирма и извършва търговска дейност, което налага пренасянето на парични суми и в издадената заповед е посочено основанието на което е издадена -недоказана необходимост. В жалбата до съда жалбоподателката е твърдяла, че в искането е посочена целта- самоохрана, тъй като живее във вилна зона "Зора" която е отдалечена, неосветена и слабо населена и в ранните и късните часове на денонощието прибирането и излизането е опасно, предвид нападения кражби и грабежи, които са се случвали. Притежава и съхранява в дома си скъпи вещи, понякога носи големи суми пари. Съдът не е изложил мотиви по тези твърдения в жалбата, но но тези доводи са взети предвид от горестоящия административен орган. Пред съда са представени доказателства писмо от РПУ Несебър от 1.03.2007 г. до жалбоподателката, в което е посочено, че във връзка с подадена от нея жалба лицето Христозов е предупреден с протокол на основание чл. 56 от ЗМВР да не й отправя заплахи за саморазправа и да не стреля с въздушна пушка по котките в двора, както и медицински документ за прострелване на котката й. Тези доказателства не са обсъдени от съда, но не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като необсъдените доказателства не могат да обосноват различен извод за необходимост от носене на оръжие. Касаторът не е предоставил, както на административния орган, така и на съда актуални доказателства за наличието на опасност за живота и здравето й, които да се нуждаят от защита по специален ред. Представеното копие от протокол от 2007 г. за аутопсия на котка не установява наличието на такава опасност към момента на подаване на искането, както и след образуваните административно и съдебно производства. Опасността за обектите, които се нуждаят от защита по специален ред трябва да бъде конкретна, а не абстрактна. В случая няма доказана конкретна опасност за живота и здравето или собствеността, както на касатора, така и за близките й, поради което не е налице основание за издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие за граждански цели. Освен това и доводите на касатора, че живее във вилна зона, която е ниско населена и няма постоянно живеещи други хора не установяват наличието на опасност. Действително от това, че оръжието не е употребявано не следва, че е не е налице необходимост от носене на оръжието, но съдът е следвало да прецени този факт в съвкупност с другите събрани доказателства. този смисъл правилни са изводите на съда, че не е доказана необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана.