Определение № 78 от 05.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6006/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба вх. № 91889/28.07.2014г. на Л. Д. А. чрез пълномощник адв. В. М. Р. адвокатска колегия против въззивно решение № 4717 от 30.06.2014г. по в. гр. дело № 6275/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.03.2014г. по гр. дело № 41006/2013г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на Л. Д. А. против Регионална инспекция по околната среда и води [населено място] (РИОСВ) и против Министерство на околната среда и водите за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 1260/31.07.2013г. на министъра на Министерство на околната среда и водите на основание чл. 19а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на РИОСВ [населено място] и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 01.08.2013. - 01.02.2014г. в размер на 9126 лв. Постъпила е молба вх. № 2197/23.02.2013г., с която жалбоподателката на основание чл. 233 ГПК прави отказ от цялото спорно право. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира че отказът от иска, като едностранно процесуално действие на ищеца, за което не е необходимо съгласието на ответника, десезира съда от разглеждане на делото и дава основание за прекратяване на производството по делото. С обратна сила се заличават й всички извършени процесуални действия, включително и постановените решения, които подлежат на обезсилване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.