Определение № 274 от 15.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 248/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр. първо във връзка с ал.1, т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на З. Д. Д., чрез пълномощника си адв. А срещу определението от 4.02.2009г. на Плевенския окръжен съд, постановено по в.гр.дело №922/2008г., с което е спряно производството по делото на основание чл.182, ал. 1 б”г” ГПК/отм/ до приключване със съответния акт на досъдебното производство №90/2008г. по описа на Плевенска районна прокуратура. Жалбоподателят моли да се отмени определението като неправилно. Твърди, че определението за спиране на производството не е мотивирано, както и че в производството по чл.135 ЗЗД не могат да се правят възражение за съществуването на престъпни обстоятелства във връзка с правопораждащия факт – запис на заповед от 16.045.2007г. Ответниците по частната жалба Д. И. М., И. Д. М. и Р. П. М. от гр. П. в писмени становища искат да се потвърди обжалваното определение. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и като процесуално допустими ще следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното определение от 19.10.2007г. Плевенският окръжен съд е спрял висящото пред него въззивно производство по предявен от жалбоподателя срещу ответниците иск по чл.135 ЗЗД за обявяваяне за недействителна сделката извършено от ответниците с нот.акт №89, том ІІ, рег. №3075, дело №170 от 31.07.2007г. Искът е уважен от първоинстанционния съд. Ищецът З. Д. се легитимира като кредитор на първия ответник Д. М. с издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 16.05.2007г. с издател Д. М. и поемател ищеца З. Д. Въззивният съд е приел, че образуваното досъдебно производство №90/2008г. и приключването на същото би имало значение за правилното решаване на спора по делото, основание за спиране по чл. 182 ал.1 б”г” ГПК/отм/. Определението е неправилно. Съдът спира делото, според чл. 182, ал. 1, б”г” ГПК/отм/, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното дело. Законодателят поставя като условие за спиране на делото по чл. 182 б”г” ГПК/отм/ връзката между две дела, т.е. тогава когато решението по обуславящото дело ще е от значение за правилното решаване на обусловеното дело. Основателен е доводът на жалбоподателя за липсата на мотиви, обосноваващи връзката между спряното дело и досъдебното производство №90/2008г. Не може да бъде направена връзка на спора по спряното дело и досъдебното производство. Единственото, което е ясно от съдържанието на удостоверението на Районна прокуратура – П. от 23.01.2009г. е, че спрямо третото на гражданския процес лице Е. Д. И. се води досъдебно производство за извършено престъпление по чл.210, ал.1 НК за измама по отношение на адв. М за получена от него сума в размер на 15 980 лв., равняващи се на 8000 евро. От удостоверението на прокуратурата не може да бъде направена връзка между евентуално извършеното от И. престъпление и правото на другата страна в процеса З. Д. по записа на заповед от 16.05.2007г. Съгласно чл.222 ГПК/отм/, респ. чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, ако предмет на гражданския спор са гражданските последици на деянието и относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. В случая не може да бъде направена връзка между предмета на изследва по иска по чл. 135 ТЗ и тези по досъдебното производство. В заключение липсва връзка между делата, поради което неправилно съдът е спрял производството по делото. Определението е неправилно и подлежи на отмяна. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение