Определение № 75 от 29.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2019 г.

Производството е по чл.307 от ГПК. Образувано е по молба на Д. Д. Г., Я. Д. Л. и С. Д. Я. за отмяна на влязлото в сила решение от 21.11.2018 г. на Окръжен съд – Монтана по гр. дело № 209/2018 г., с което е потвърдено решение от 16.05.2018 г. на Районен съд – Берковица по гр. дело № 335/2017 г. Молителите се явяват законни наследници на А. И. Б. – ответник по визираното по-горе първоинстанционно дело и жалбоподател по въззивното дело, починала на 13.07.2017 г. Молбата се основава на твърдения за допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в неконституирането на Д. Д. Г., Я. Д. Л. и С. Д. Я. като страни в процеса на мястото на починалата тяхна наследодателка. Молителите излагат, че разбрали за делото, едва когато били призовани за последното съдебно заседание пред въззивната инстанция, като по този начин била преклудирана възможността да участват в процеса, като изразяват становища, възражения, искания и ангажират доказателства. Позовават се на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, а алтернативно – и на чл.304 от ГПК. Ответниците С. Т. В. и Р. Б. В. считат молбата за неоснователна. Сочат, че молителите са били конституирани в производството пред въззивния съд и редовно призовани за открито съдебно заседание, в което са се явили лично и са изразили становища по хода на делото и по съществото на спора. Ето защо намират, че молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане. Излагат становище и че молителите не са трети лица по смисъла на чл.304 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима. Същата е с необходимото съдържание, подадена е от надлежна страна, в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК. Молбата е вписана и по нея е събрана държавна такса. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,