Решение № 3765 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15536/2018 г.

Решение № 3765 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15536/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на М. Иванова, чрез адв. Дончев, против Решение № 1798 от 08.08.2018 г., постановено по адм. д. № 965/2018 г. по описа на Административен съд – П.. С него съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателката срещу Заповед №ЗД/Д-РВ-047/19.02.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"- гр. П., с която детето А. Х. е настанено в професионалното приемно семейство на Б. Петрова от [населено място], като е осъдил жалбоподателката да заплати на Д"СП"- П. разноските по делото в размер на 100 лева. Излагат се доводи за неправилност на решението, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане " – гр. П., при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор по делото оспорва жалбата изцяло, като прилага и заключителен доклад за ползвани услуги в ЦОП "За деца и родители"- гр. П.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, събрани пред първата инстанция, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебна проверка е постановеното Решение № 1798 от 08.08.2018 г., постановено по адм. д. № 965/2018 г. по описа на Административен съд – П.. С посочения съдебен акт първоинстанционният съд, след проверката на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 АПК, е приел, че Заповед №ЗД/Д-РВ-047/19.02.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"- гр. П., с която детето А. Х. е настанено в професионалното приемно семейство на Б. Петрова от [населено място], е законосъобразна. Решението е правилно. За да достигне до този извод, съдът е установил релевантните за спора факти, като е обосновал събраните по делото доказателства, поотделно и в своята съвкупност. По този начин правилно е изяснил спора от фактическа и правна страна, и е достигнал до извод, че оспорената заповед не страда от твърдените в жалбата до съда пороци. О. З. №ЗД/Д-РВ-047/19.02.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"- гр. П. е издадена на основание чл. 30, ал. 2 вр. с чл. 29, т. 8 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 2 от ЗЗД. В разпоредбата на ал. 1, чл. 25 от Закона за закрила на детето (озаглавена "Основания за настаняване извън семейството"), е предвидено, че може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. По принцип и съгласно общата хипотеза по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. Чл. 26, ал. 1, предл. второ предвижда, че до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Процесният случай попада в хипотезата по чл. 27 от ЗЗД, а именно "Временно настаняване по административен ред". Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Цитираните правни норми налагат извод, че както прекратяването на настаняването в приемно семейство, така и решението относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето могат да бъдат разпоредени от директора на Дирекция "Социално подпомагане" само временно до произнасянето на съда, както е и в настоящия случай. Мярката за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 от същия закон - настаняване в приемно семейство, също е временна. Първоинстанционният съд е извел правилна преценка, че са спазени материалноправните изисквания при издаване на процесната заповед и отдел "Закрила на детето" е действал своевременно и в интерес на детето, извеждайки го спешно от семейството със съдействието на полицията и възползвайки се от възможностите, които дава Центъра за настаняване от семеен тип. Съдът е достигнал до извода, че от събраните по делото доказателства е установено, че детето А. Х. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ЗЗД и по отношение на него е обоснована необходимостта от прилагане на мерки за закрила извън семейната среда, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗД, тъй като майката и нейният съпруг А. Иванов/ за който се твърди, че е биологичен баща на детето/ без основателна причина трайно не полагат грижи за него. Изменението на предходната мярка за закрила се е наложило, тъй като детето е било настанено в ЦНСТДМУ с оглед изследване на здравния му статус и осигуряването на нормална среда за обгрижване до уточняване на здравословното му състояние и предприемане на необходимите за настаняването му било в семейството, било извън него, мерки. По делото, вкл. и съгласно представеното писмено доказателство пред касационната инстанция, се установява безпротиворечиво, че детето, живеещо при биологичните си родители, е било силно хигиенно занемарено, с изгаряния, причинени от трето лице, познато на майката, като последната не е предприела адекватни мерки за лечението на детето и възстановителният период е бил доста продължителен. Майката М. Иванова/бивша Х. /, въпреки посещенията, които е осъществявала при А., след настаняването й в специализирано заведение, не разпознава нейните потребности и има сериозен дефицит в родителския капацитет. Приложените от страна на майката трудови договори не заместват родителската грижа и не са показател за отговорността на лицата, в качеството им на родители. От съвкупния анализ на данните, събрани при осъщественото системно наблюдение на случая, проведено от социалните работници, обосновано е прието от административния орган, че двамата родители не разполагат с необходимия родителски капацитет да отглеждат и възпитават детето, а условията, в които живеят, личните им контакти и социално-битови навици не дават възможност за отглеждане на детето в подходяща семейна среда. По делото не са представени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за обратното. При тези обстоятелства, наред с констатираните преди това обстоятелства във връзка с настаняването на детето в ЦНСТДМУ към КСЗУ "С. П.", е направен обоснован извод за наличие на риск за нормалното физическо, интелектуално и емоционално развитие на детето и необходимостта от настаняването му извън семейството. Приемното семейство, по- точно приемната майка, при която е настанено детето е одобрено по надлежния ред, същото е дало съгласие за настаняване на детето. Според съда, издадената заповед съответства на най-добрия интерес на детето, като са преценени всички обстоятелства по § 1, т. 5 ДР ЗЗД. Детето посещава детска градина в Асеновград, добре гледано е и учи български език с помощта на приемната майка. При тези данни е изведен обоснован извод, че приемната майка разполага с необходимите материални възможности, както и с лични качества, като ангажираност, уравновесеност, спокойствие, които съобразени заедно с положителното отношение на детето към нея, я правят подходяща за настаняване на детето в семейството й. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Поради това, отхвърляйки жалбата срещу обжалваната по делото заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.