Определение № 207 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 216/2010 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на частната жалба,подадена от П. Х. П. от с. Б.,чрез процесуалния си представител-адвокат М. против определение от 24.04.2010г.по в.гр.д. № 152 по описа за 2010г.на Окръжен съд Пазарджик,с което е прекратено производството по делото поради направено от него оттегляне на подадената въззивна жалба и са присъдени в негова тежест следващите се разноски в размер на 280лв. Искането на жалбоподателя е за отмяна на определението в частта,досежно присъдените разноски,като твърди,че именно за да не заплаща такива е оттеглил жалбата си. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира подадената жалба за неоснователна. Съгласно чл.78 ал.4,във вр.с ал.3 от ГПК-ответникът има право да получи направените от него разноски- не само,когато предявения срещу него иск е отхвърлен,но и при прекратяване на делото. Логиката на закона е,че такива винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В случая- като е предявил въззивна жалба/която впоследствие е оттеглил/-настоящият частен жалбоподател е принудил ответника да направи разходи във връзка със защитата си,които следва –съгласно цитираната норма на чл.78 ал.4 от ГПК да му бъдат обезвъзмездени. Касае се за направени от ответната страна разноски,като в случая от значение е единствено обстоятелството,че въззивното производство е образувано и прекратено по инициатива на въззивника. Ирелевантно е посоченото от жалбоподателя обстоятелство,че мотивът му за оттегляне на жалбата е невъзможността да заплаща разноски. Според цитираната норма те са в негова тежест и правилно са присъдени от съда. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение