Определение № 124 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 40/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. В. срещу определение № 474 от 30.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 946 от 2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 01.07.2010 г. на Самоковския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 3196 от 2009 г., образувано по подадена от С. С. В. срещу Й. П. В. и И. С. П. искова молба по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване правото на С. В. и на съпруга й Т. Д. В. на собственост върху описан в исковата молба имот. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на определението с практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 546 от 06.04.1961 г. по гр.д.№ 959 от 1961 г. на ВС, Първо г.о., решение № 1252 от 10.05.1967 г. по гр.д.№ 640 от 1967 г. на ВС, Второ г.о. по въпросите: 1. Дали при изтекла по време на брака придобивна давност придобитото е съпружеска имуществена общност или не, 2. Може ли съпруг да придобие за себе си по давност ид.ч. от имот и 3. Дали постановеното срещу съпруга й осъдително решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС обвързва и ищцата. Освен това, жалбоподателката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК /редакция на тази норма след изменението на ГПК с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г./, тъй като е срещу определение за прекратяване на дело с цена на иска под 5000 лв: С исковата молба е предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за 386/965 ид.ч. от парцел V.-285 в кв.10 по плана на[населено място], [община]. Видно от удостоверение № 2888 от 07.12.2009 г. на [община], данъчната оценка на този парцел, съответно цената на иска, е 4 067,80 лв. Частната жалба, по която е образувано настоящото дело, е подадена на 30.12.2010 г. /тоест след изменението на ГПК с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г./, поради което по аргумент от противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010 г./ към настоящото дело следва да се прилага разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК в редакцията на тази норма, която е била в сила към датата на подаване на частната жалба, тоест в редакцията след изменението с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение