Решение № 228 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 443/2008 г.

Решение № 228 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 443/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК . Й. И. М. е обжалвала въззивното решение на Габровския окръжен съд № 288 от 23.11.2007 г. по гр. д. № 330/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок, съдържа изложение на отменителните основания и е процесуално допустима. Ответниците Г. С. Г. и Н. В. И. не са подали писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК . Габровският окръжен съд е оставил в сила решението на Габровския районен съд № 426 от 4.07.2007 г. по гр. д. № 391/2005 г., с което искът е отхвърлен иска на Й. И. М. против И. Н. С., К. Я. П. и М. И. Я.- П. за установяване нищожността на договор за продажба, сключен с нот. акт № 218/2002 г. на 20.12.2002 г. на нотариус Н. М. с район на действие РС гр. Г. В рамките на правомощията си да извърши служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение констатира следното: Ищцата Й. И. М. е предявила установителен иск за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен с нот.акт № 218/2002 г. С този договорИ. Н. С. е продал на К. Я. П. "тавански жилищен етаж, необособяващ самостоятелно жилище, съставляващ идеална част от масивна триетажна жилищна сграда". Като основание за прогласяване на нищожността на договора ищцата е посочила нарушение на закона, защото е продадена необособена реална част от жилищната сграда. Чл. 97, ал. 1 ГПК допуска да се предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение само за лицето, което има правен интерес. Ищцата по настоящото дело е поискала прогласяване нищожността на договор, по който не е страна. Съгласно чл. 21 ЗЗД договорът поражда действие между лицата, които са го сключили, а спрямо третите лица - в предвидените от закона случаи. Това изключение не е налице по настоящото дело, затова оспореният договор за продажба не обвързва ищцата Й. Договорът не може да й бъде противопоставен дори и да засяга нейното право на собственост, както тя твърди, защото несобственикът не може да прехвърли валидно права, които не притежава. Редът за защита на собственика, чиито права са накърнени с разпоредителна сделка е чрез иск за собственост, когато приобретателят, се позовава на формално придобитите въз основа на договора права и оспорва или нарушава вещното право на собственика. От друга страна по настоящото ищцата не твърди в исковата молба, че е собственик на таванския етаж. Тя извежда правният интерес от предявяването на иска от това, че е прехвърлена идеална част от цялата сграда, от която тя притежава втория жилищен етаж като същевременно сочи като основание за нищожност на договора липса на предмет поради разпореждане с несамостоятелен обект на собственост т.е. налице е противоречие между твърдението за наличие на правен интерес и предмета на спора, индивидуализиран с основание и петитум. С оглед на изложеното като постановени по недопустим иск решенията на районния и въззивния съд следва да се обезсилят на основание чл. 218ж, ал. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 ГПК , а производството по делото да се прекрати. Воден от горното Върховният касационен съд, I г. о.