Определение № 9983 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8528/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. С. от гр.Мизия, против определение № 1356 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело № 47/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, в частта му за разноските. Частната жалбоподателка поддържа, че определението в тази част е неправилно. Счита, че незаконосъобразно съдът й е постановил в тежест разноски от 2030 лв., след като е приел, че не е подавала жалба до АС - Кюстендил и е прекратил производството по делото. Иска да се отмени определението в оспорената част. Ответникът – Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на обжалваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: С определение № 1356 от 17.07.2024 г., постановено по административно дело № 47/2024 г. по описа на АС-Кюстендил е отменено протоколното определение от 02.07.2024 г. за даване ход на делото по същество, оставена е без разглеждане жалба вх.№ 306/25.01.2024 г. от Н. Г. С. срещу отказ за предоставяне на информация от Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, обективиран в писмо № ЗДОИ-1/08.01.2024 г., прекратено е производството по адм.д. № 47/2024 г. по описа на АС-Кюстендил и Н. Г. С. е осъдена да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД деловодни разноски в размер на 2030 лева. Срещу това определение, в частта му за разноски, е постъпила частната жалба, по която е образувано настоящето дело. По действащия Граждански процесуален кодекс (ГПК), субсидиарно приложим съгласно чл.144 от АПК, решението на съда в частта за разноските не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол. С разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл.144 АПК е предоставена възможност на страната да поиска изменение на съдебен акт в частта за разноските от съда, който го е постановил. Производството по чл. 248, ал.1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не е самостоятелно съдебно производство, а е продължение на делото по повод на дължимостта и размера на направените от страните в съответната инстанция разноски. То е способ за защита срещу съдебния акт в частта за разноските било чрез допълването му, когато съдът не се е произнесъл по своевременно направено искане за присъждане на разноски, било чрез неговото изменение, когато ги е определил неправилно. Предвид изложеното настоящият състав намира, че с частната жалба по същество е формирано искане с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, по което компетентен да се произнесе е съдът постановил определението, чието изменение в частта за разноските се иска - в случая Административен съд – Кюстендил, поради което делото следва да бъде прекратено пред Върховния административен съд и върнато на административния съд за произнасяне по молбата. Водим от горното и на основание чл.135, ал.1 и ал.2 от АПК и чл. 248, ал.1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение