Определение № 3301 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 98/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, представлявано от изп. директор Ц. Бънчев, чрез юрк. Василев, срещу определение № 10461/01.11.2023 г., постановено по адм. д. № 4892/2023 г. по описа на Върховния административен съд. С частната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Сочи се, че съдът неправилно е определил размера на държавната такса, дължима за разглеждане на касационната жалба, предвид обстоятелството, че ДПУСЯ е със законово определен статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал. 3 от Търговския закон, съгласно чл. 139а от Закона за водите. Твърди се, че нормативно определеният статут на ДПУСЯ и изпълнението на основния му предмет на дейност, обуславят извода, че държавното предприятие е държавна институция, която изпълнява публични функции, изразяващи се в комплексно управление на язовири, които са публична и частна държавна собственост. Изпълнителният директор на държавното предприятие, също е орган на изпълнителна власт, съгласно нормата на чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията. Сочи се, че предвид осъществяването на публични функции, касационният жалбоподател попада в хипотезата на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на АПК, респективно, следва да се разглежда като административен орган, лице осъществяващо публични функции. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - инспектор по ЗН в група Превантивен контрол и превантивна дейност при РД ПАБЗН гр. Стара Загора, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. д. № 4892/2023 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ срещу решение № 1763/20.03.2023 г., постановено по адм. дело № 11228/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу констативен акт № КА-ПБЗН-С30-17-14/14.11.2022г., издаден от инспектор по „Защита на населението“ в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ към Регионалната дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“ – Стара Загора. Установява се, че с определение от 25.09.2023 г., постановено по адм. д. № 4892/2023 г. по описа на ВАС, касационната жалба е оставена без движение и на касатора е указано в 7-дневен срок от съобщаване на определението да довнесе държавна такса в размер на 300 лв. по сметка на ВАС, предвид първоначално внесената от касационния жалбоподател държавна такса от 70лв. и да представи копие от вносния документ в съда. Определението е връчено на 29.09.2023г. С обжалваното в настоящото производство определение № 10461/01.11.2023 г. касационната жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е оставена без разглеждане и производството по адм. д. № 4892/2023 г. по описа на ВАС е прекратено. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК, тъй като в указания от съда срок нередовностите на касационната жалба, констатирани с определението от 25.09.2023 г. не са отстранени. Определението е правилно. Частният жалбоподател, ДП „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, е образувано по силата на закон юридическо лице, което не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба /чл. 139а, ал. 1 и ал. 2 Закона за водите/. Съгласно чл. 139а, ал. 3 Закона за водите, основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексно управление на язовири – публична и частна държавна собственост. С чл. 139а, ал. 8 от с.з. и с чл. 18, ал. 1 от Устройствения правилник на ДПУСЯ е предвидено, че дейността му за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира от приходи от дейността, в т.ч. приходи от отдаване на язовири под наем; трансфер от държавния бюджет; други постъпления, определени с нормативен акт. Средствата на предприятието се разходват за осъществяване на предмета му на дейност и за издръжката му / чл. 139а, ал. 9 Закон за водите, чл. 19 от Устройствения правилник/. Горепосочените норми, регламентиращи статута и предмета на дейност на държавното предприятие, обуславят извод, че същото представлява организация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, като юридическо лице, което е организационно обособено въз основа на закон. В тази връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството, че производството по адм. дело № 11228/2022 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на ДПУСЯ, в качеството му на адресат на оспорения административен акт, действащ като собственик на предоставения му за управление язовир Кирилово – 852, а не в качеството му на административен орган или на лице, изпълняващо публични функции. Следователно, държавната такса за касационното производство, дължима от страната по делото, която няма качеството на административен орган, правилно е определена от касационната инстанция съобразно втората хипотеза на чл. 227а, ал. 1, изр. 1 АПК. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба, че ДПУСЯ следва да бъде квалифицирано като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Горецитираните разпоредби от Закона за водите и от УПДПУСЯ конкретно и ясно регламентират статута на държавното предприятие като такова по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, юридическо лице, което не е търговско дружество. Основният предмет на дейност на държавното предприятие също е нормативно уреден, като не са налице предоставени изрични правомощия, характеризиращи ЮЛ и/или управителните му органи като административен орган. Не съответства на предвиденото в закона и твърдението в частната жалба, че дейността на държавното предприятие се финансира основно от трансфер от държавния бюджет. Както се посочи по-горе, финансирането на ДПУСЯ е на първо място от приходи от дейността, в т.ч. приходи от отдаване на язовири под наем, а на второ място, от трансфер от държавния бюджет. Изрично е предвидено, че средствата на предприятието се разходват за осъществяване предмета му на дейност и издръжката му. По гореизложените съображения, настоящият петчленен състав приема, че след като не е отстранена констатираната нередовност на касационната жалба, въпреки указанията, дадени с определението от 25.09.2023 г., правилно и в съответствие с чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК същата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,