Определение № 695 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 247/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София – град и Административен съд Варна относно местно компетентния съд, който следва да разгледа жалбата на М. Сакова гражданка на Украйна с предоставена временна закрила в Република България действаща лично и като законен представител на детето К. Сакова чрез адв. Желев, БХК – бежанци. подадена срещу Заповед № 3СПД/Д-В/27066 от 11.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. Жалбата на Сакова е подадена до Административен съд Варна, който е образувал адм. дело № 2530/2023 г. С Определение № 3465 от 30.11.2023 г. постановено по делото на основание чл. 135, ал. 2 от АПК производството е прекратено като същото е изпратено по подсъдност на приетия за компетентен съд по правилата на чл. 133 от АПК – Административен съд София град. С Определение № 97 от 03.01.2024 г. постановено по адм. дело № 11779/2023 г. Административен съд София-град намира, че не е местно компетентен да разгледа спора, поради което изпраща делото на Върховния административен съд за определяне на местно компетентния съд. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този посочен в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, а именно гр. Варна, [адрес]. Не са събрани доказателства за наличие на постоянен адрес. Първоначалната редакция на АПК от 2006 г. уреждаше местната подсъдност съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа издал оспорения административен акт. Следващите изменения на тези разпоредбите обаче са в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите, а не на администрацията. Макар в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК да не присъства настоящия адрес като критерий за подсъдността, в конкретния казус той е единственият наличен такъв, а освен това съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт. Освен това следва да се има предвид и нормата на чл. 84 от ЗУБ, който се явява специален закон в настоящия случай, която определя подсъдността по ЗУБ по настоящ адрес по регистрационна карта. От друга страна следва да се държи сметка и на § 1, т. 5, б. ж от ДР на ЗЗДет за „други обстоятелства имащи отношение към детето“ включени в понятието най-добър интерес на детето и като се вземе предвид, че в случая се касае за отказ по Закона за социалното подпомагане, то образуваното производство следва да се разгледа от местно компетентния съд, в района на който е установен адрес на жалбоподателката и детето й. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Варна. По изложените съображения местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд Варна, поради което по повдигнатия спор за подсъдност делото следва да бъде изпратено за разглеждане на този съд. Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение