Определение № 781 от 17.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. И., Е. М. Д. и Я. М. Д., [населено място] срещу определение № 165/24.06.2011г., постановено по ч.т.д.№ 593/11г., с което ВКС, ТК, І отд. е оставил без разглеждане касационната им жалба против решение № 2068/11.12.09г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д.№ 5227/09г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че касационна жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като предмет на обжалване е решение за признаване за установено, че не се дължи сума за топлинна енергия в размер на 4873.37 лв. Определението е правилно. С влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./ и съгласно чл. чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая, предмет на иска е вземане в размер под 5000 лв., а касационната жалба е депозирана на 14.04.2011г. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд