Определение № 9 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 11/2017 г.
ВКСI гражданско отделение19.01.2017reporting judge Жанин Силдарева
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба подадена от [община] срещу решение № 999 от 18.07.2016 г., постановено по въззивно гр. д. № 884/2016 г. на Варненски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 11/2017 г. на ВКС, І г. о. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена на 14.09.2016 г. от [община] срещу решение № 999 от 18.07.2016 г. по въззивно гр. д. № 884/2016 г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 410 от 09.02.2016 г., постановено по гр. д. № 6522/2015 г. на Варненски районен съд, с което са обявени за нищожни решения на общото събрание на етажните собственици в сградата в [населено място], [улица], взети на 28.04.2015 г. Изводът за нищожност е мотивиран с противоречие с императивната разпоредба на чл. 3 ЗУЕС, повеляваща, че за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. Тези разпоредби не предвиждат провеждане на общо събрание, съответно избор на органи на етажната собственост. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – прилагат ли се общите правила за недействителност на сделките по чл. 26 ЗЗД спрямо решенията на Общото събрание на собствениците, притежаващи повече от половината от етажната собственост на сградата. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител Адв. д-во „Б. и Г.” оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на касационната жалба, с оглед предмета на обжалваното решение и намери следното: С решението, допускане на касация на което се иска, е потвърдено решение, постановено в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 50 от 2015 г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени по искове по чл. 40 ЗУЕС. Подадената касационна жалба срещу въззивно решение,което е изключено от касационен контрол, е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане като се прекрати образуваното по нея производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
Cited provisions
9- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 26 ЗЗД
- чл. 3 ЗУЕС
- чл. 40 ЗУЕС
- чл. 30, ал. 3
- чл. 31, ал. 1
- чл. 32