Определение № 690 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 432/2012 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Управителен съвет на Етажната собственост срещу определение от 21.03.2012 год. по гр.д. №8742/2011 год. ГО, ІІ Д състав на СГС, с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо, поради необжалваемост на постановеното от районния съд решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Застъпва се становище, че пред Софийски районен съд е обжалвано решение на Общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда в [населено място], а не Протокол на Управителния съвет за налагане на глоба, какъвто по делото не е представен. С оглед на това съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 22,ал.4 от ПУРНЕС и е прекратил производството по делото. Доколкото в случая се атакува решение на Общото събрание, приложима е разпоредбата на чл. 13 от ПУРНЕС, която не регламентира необжалваемост на постановеното от районния съд решение. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по подадената въззивна жалба. С допълнителна молба частният жалбоподател представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по частната жалба Р. В. Й. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване с частна жалба с писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 274,ал.2 ГПК във вр. чл. 274 ал.1,т. 1 ГПК, поради което не е предмет на предварителна селекция по чл. 280 ,ал.1 ГПК във вр. чл. 274,ал.3 ГПК и наведените в тази насока доводи на страните не следва да се обсъждат. Доколкото е процесуално допустима, частната жалба следва да се разгледа по същество. С обжалваното е определение е прието, че за нарушения на ПУРНЕС и решения на Общото събрание, съгл. чл. 11,ал.2 от ПУРНЕС / отм./, събранието може да предостави на управителния съвет или на управителя правото да налага на провинените лица - собственици, наематели или ползватели, глоба в полза на етажната собственост от 1 до 60 лв. С оглед на това е прието, че компетентен да налага глоба на етажните собственици е Общото събрание като последното може да овласти с това свое право управителя или управителния съвет. Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 22,ал.4 ПУРНЕС, според която протоколът с който се налага глобата може да се обжалва пред районния съд, като решението на последния не подлежи на обжалване. С оглед на това е прекратил производството по делото,образувано пред въззивната инстанция по жалба срещу решението на СРС като процесуално недопустимо. Определението е правилно. Действително предмет на обжалване по делото пред Районен съд [населено място], е решение на Общото събрание на етажната собственост. Доколкото обаче с него на етажния собственик Р. В. Й. е наложена глоба и с подадената от него жалба се иска нейната отмяна, следва да се приложи разпоредбата на чл. 22,ал.4 ГПК. Без значение е обстоятелството, че решението за налагането на глобата е на Общото събрание, а не на Управителния съвет или Управителя, доколкото Общото събрание като орган на етажната собственост има правомощието / компетентността / да налага процесната санкция, а предвидената делегация на това правомощие на Управителния съвет или Управителя е за улеснение в управлението на етажната собственост. Доколкото предмет на това решение е налагането на глоба за неизпълнение решение на Общото събрание, същото подлежи на обжалване пред районния съд като решението на този съд е окончателно / чл. 22,ал.4 ПУРНЕС / отм./. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о