Определение № 239 от 07.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4273/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. А., [населено място], подадена чрез адвокат Г. Н. и адвокат М. Б., срещу въззивно решение № 118 от 13.05.2015 г. по в. гр. дело № 17/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 483 от 07.10.2014 г. по гр. дело № 315/2014 г. на Русенския окръжен съд. Вместо това е постановено ново, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Д. А. срещу С. А. С. и Д. Х. С., двамата от [населено място], искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 193, том 3, рег. № 12216, дело № 495/21.07.2010 г. на нотариус Г. Г., с район на действие – Русенски районен съд, вписан в Нотариалната камара под № 221 и с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху същия недвижим имот. Въззивното решение е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответниците – нотариус С. М. В., район на действие – Русенски районен съд, вписан в Нотариалната камара под № 632 и нотариус Г. Л. Г., с район на действие – Русенски районен съд, вписан в Нотариалната камара под № 221. Ответниците по касационната жалба – С. А. С. и Д. Х. С., двамата от [населено място], чрез адвокат В. С., оспорват жалбата. Третото лице – помагач на страната на ответниците – С. М. В., чрез пълномощника адвокат Т. В., оспорва жалбата и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Третото лице – помагач на страната на ответниците – Г. Л. Г., не е представил отговор по касационната жалба. Великотърновският апелативен съд е приел, че договорът за покупко-продажба на процесния имот е сключен в пределите на представителната власт на пълномощника, дадена с пълномощно рег. № 2080/09.06.2010 г. Без правно значение за нищожността на договора за покупко-продажба е спазването на изискването на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори за залепване на продължение при липса на място върху долната част на страницата. Според въззивния съд сделката за покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 193, том 3, рег. № 12216, дело № 495/21.07.2010 г., е сключена въз основа на пълномощно рег. № 2080/09.06.2010 г. в пределите на дадената представителна власт и с оглед на това е действителна. Пълномощното съдържа описание на недвижимия имот, спрямо който се предоставя представителна власт за разпореждане, като имотът е конкретизиран по начин, който изключва всякакво съмнение за неговата идентичност. В него е посочен видът на разпоредителните сделки, които пълномощникът има право да извършва от името на упълномощителя, като са изброени както възмездни, така и безвъзмездни разпореждания: покупко-продажба, дарение, замяна, прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, договорна ипотека. Процесната сделка е продажба и този вид разпоредително действие е включено в обема на представителната власт. Въззивният съд е приел още, че съгласно пълномощното, правото да определи цената, за която ще се извърши съответното разпореждане, е предоставено на пълномощника. Според чл. 39 ЗЗД обемът на представителната власт се определя от упълномощителя чрез изразената от него воля в пълномощното, като ако той е предоставил на пълномощника правото да определя цената на разпоредителната сделка, както е в случая, то такава е била неговата воля и сключеният въз основа на такова упълномощаване договор – по цена, определена от пълномощника, е изцяло в пределите на учредената представителна власт. С оглед неоснователността на иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, то и искът с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: 1/ Счита ли се спазена предписаната от закона форма за действителност на пълномощно за разпоредителни сделки с недвижим имот, ако при наличие на необходимост в случаите на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори не е изпълнено изискването за залепяне и скрепване на продължение на листа (алонж)? Твърди се, че по въпроса е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото с влязло в сила решение № 400 от 17.11.2009 г. по в.гр. дело № 172/2009 г. на Русенския окръжен съд е прието, че ако пълномощното е изготвено в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, то това води до нищожност на сключената с него сделка. Според касатора по същия въпрос е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е от значение за развитието на правото, респ. нотариалната дейност, тъй като при сегашната практика имало предпоставки за възможни злоупотреби с волята на упълномощителя или договарящия, или на лицата, чиито подписи подлежат на заверка в тези случаи; 2/ Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното за разпоредителни сделки с недвижими имот, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС /решение № 74 от 17.04.2012 г. по гр. дело № 845/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 140 от 30.05.2011 г. по гр. дело № 1075/2010 г. на ІІІ г.о. и решение № 505 от 02.09.2011 г. по гр. дело № 741/2010 г. на ІІ г.о./; 3/ Налице ли е недействителност на договор за продажба на недвижим имот, сключен от пълномощник, ако пълномощното не съдържа описание на съществените признаци на конкретния договор – граници и цена? Счита ли се, че в такъв случай е налице съгласие на страните по конкретна сделка и че пълномощникът е действал в рамките на представителната си власт? При липса на потвърждаване на такава сделка от упълномощителя, от кой момент отпада висящността на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД? – касаторът навежда доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Посочени са решения на ВКС: решение № 74 от 17.04.2012 г. по гр. дело № 845/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 140 от 30.05.2011 г. по гр. дело № 1075/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 505 от 02.09.2011 г. по гр. дело № 741/2010 г. на ІІ г.о., решение № 439 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 23/2011 г. на І г.о. и решение № 357 от 06.01.2015 г. по гр. дело № 1217/2014 г. на ІV г.о. и решение № 153 от 03.11.1958 г. по гр. дело № 116/1958 г. на ОСГК на ВС; 4/ Следва ли въззивният съд при определяне предмета на спора да определи всички обстоятелства, които подлежат на изясняване и да обсъди всички доводи на страните във връзка с тези обстоятелства. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочено е решение № 223 от 19.06.2013 г. по гр. дело № 1006/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; 5/ Каква е формата на недействителност на сделката и противопоставима ли е на продавача в случай, че пълномощникът на продавача при сключването й заяви, без да е оправомощен от продавача да прави такова конкретно изявление, че продажната цена е получена от упълномощителя му без това действие на пълномощника да е потвърдено от упълномощителя? Касаторът счита, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Посочени са решение № 74 от 17.04.2012 г. по гр. дело № 845/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 153 от 03.11.1958 г. по гр. дело № 116/1958 г. на ОСГК на ВС. Изложени са твърдения, че въззивният съд, квалифицирайки иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, неправилно е формирал извод за неоснователност, като е игнорирал действията на пълномощника без мандат /заявяването, че продавачът е получил цената/. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 118 от 13.05.2015 г. по в. гр. дело № 17/2015 г. на Великотърновския апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Повдигнатите от касатора въпроси не обусловят допускане на касационно обжалване, защото с ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. по т. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е уеднаквена противоречивата съдебна практика. Според него договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, вкючително и поради липса на предписаната от закона форма за упълномощаване, не е нищожен, а е в състояние на висяща недействителност. След като сключеният договор не е нищожен, то въпросът дали е спазено изискването на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори за формата на пълномощното е неотносим. Останалите повдигнати въпроси са правнорелевантни, но с посоченото тълкувателно решение е уеднаквена съдебната практика в смисъл, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Освен това е съобразена и посочената от касатора задължителна практика - решение № 223 от 19.06.2013 г. по гр. дело № 1006/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Според това решение предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. На ответниците по касационната жалба С. А. С. и Д. Х. С. не следва да се присъждат деловодни разноски съобразно изхода на спора, защото такива не са поискани. На третото лице – помагач С. М. В. не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива нито са направени, нито се дължат съобразно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.