Определение № 41 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 420/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 09.6.2008 г. по гр.д. №15968/2007 г. Софийският районен съд, ГО, 29 състав, е отхвърлил предявените от К. П. А. от град С. срещу С. Г. А. от град С., обективно съединени искове с правно основание чл.21, ал.1, и чл.97, ал.1 ГПК/отм./. С решение от 11.10.2009 г. по гр.д. №3121/2008 г., по въззивна жалба на ищцата К, Софийският градски съд, ІV – Б отделение, е оставил в сила решението на първата инстанция. Срещу въззивното решение на СГС е подадена касационна жалба от ищцата К. П. А., въз основа на която е образувано гр.д. №420/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. На 01.3.2010 г. в регистратурата на СГС е постъпила молба, вх. №14826, от ищцата К. П. А., в която се заявява, че е постигнато извънсъдебно споразумение между страните спора, поради което прави отказ от предявените искове. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата намира, че е налице хипотезата на чл.233 ГПК. Ищцата е направил писмен отказ от предявените искове. Изложеното налага извод, че двете инстанционни решения следва да се обезсилят и производството прекрати, на основание чл.233, във връзка с чл.249 ГПК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,