Определение № 457 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 136/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от старши инспектор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) – Велико Търново, чрез пълномощник срещу определение № 1982 от 01.11.2023 г. постановено по адм. дело № 345/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е изменено определение № 1288/23.06.2023 г. в частта му за разноските и ОБДХ – Велико Търново е осъдена да заплати на „Олива“ АД деловодни разноски в размер на 800 лв. По подробно наведени доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – „Олива“ АД, оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че с определение № 1288/23.06.2023 г. постановено по същото дело ОБДХ– Велико Търново е осъдена да заплати на „Олива“ АД разноски в размер на 1050лв., от които 1000лв. адвокатско възнаграждение и 50лв. държавна такса с оглед представените доказателства към становище от 19.06.2023 г. За да намали присъдените разноски съдът е изложил доводи, че искането за изменение на определението в частта за разноските е направено в срок и от надлежна страна. Съдът е посочил, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с §1 от ДР на Наредбата и чл.9, ал.1 от същата Наредба, следва да бъде изменен размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като ОБДХ – Велико Търново следва да заплати на „Олива“ АД разноски в размер на 750 лв, вместо 1000лв за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба и изразяване на становище. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, като е достигнал до обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая процесното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Преценката на съда относно определения от него намален размер на възнаграждението съобразно чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 9, ал.1 от Наредбата е правилен и съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на предоставената правна помощ, която в случая се изразява в изготвяне на писмено становище по делото. Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за недължимост на присъдените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая това е направено при висящ процес, поради което следва да се носят последиците от прекратяване на производството. Съдът правилно е приел, че разноските са претендирани своевременно и са представени са доказателства в тази насока, с оглед което са присъдени. С оглед изложеното постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение