Определение № 5926 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Калифея“ АД, чрез процесуалния си представител адв. П., против Определение № 1906 от 21.02.2024г., постановено по дело № 271 по описа за 2024г. на Административен съд-София-град /АССГ/, с което жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 48/29.06.2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, е оставена без разглеждане като недопустима. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на така постановеното определение. Излага съображения, че въпросът относно влизането в сила на процесния АУПДВ, респ. подаването на жалбата до съда в преклузивния за това срок, следва да бъде разрешен именно в рамките на настоящото съдебно производство, а не в производство по чл. 268 и сл. от ДОПК. Отделно излага съображения, и че не е съобразено от съда обстоятелството, че не е спазена процедурата по връчване на оспорения административен акт. Настоява за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, оспорва частната жалба, като по аргументи, изложени в депозиран писмен отговор, настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от страна, за която актът е неблагоприятен, в срока по чл. 230 от АПК и от надлежно оправомощено лице, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Частният жалбоподател „Калифея“ АД е оспорил законосъобразността на АУПДВ №48/29.06.2018г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район", с който са били установени задължения на дружеството за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. в размер на 11 037, 60 лева, ведно със законната лихва за забава за периода за забава общо 2 516, 86 лева. За да постанови атакувания с частната жалба съдебен акт, административният съд е посочил, че административният орган е приел, че след като дружеството не е било намерено на адреса на управление, със съобщение с изх. № ПО-02-129 (2)/11.12.2018г. на основание чл. 61, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК е разгласено съобщението за изготвения неблагоприятен акт и предвид обстоятелството, че в законоустановения срок не е постъпила жалба против него, е счел, че е налице годно изпълнително основание, поради което преписката е била изпратена за образуване на изпълнително дело и предприемане на принудителни действия по събиране на вземането. При тези факти съдът е счел, че процесната жалба е недопустима, като е изложил съображения, че частният жалбоподател няма правен интерес от оспорването, тъй като е преклудирано правото му на защита, доколкото производството по делото е преминало във фаза на изпълнение на административния акт, в която било недопустимо оспорването по чл. 145 и сл. от АПК законосъобразността на акта с твърдения за опорочена процедура при връчването му. Определението на АССГ е неправилно, поради следните съображения: Материално незаконосъобразно е становището на АССГ по отношение на липсата на правен интерес на оспорващия да атакува законосъобразността на административния акт по реда на чл. 145 и сл. от АПК, доколкото установените с него вземания били предмет на принудително изпълнение. Обстоятелството дали е образувано или не производство с предмет принудително събиране на вземанията, установени с административния акт, е неотносимо досежно правния интерес на адресата му да оспори законосъобразността му пред съда. Същият факт е напълно несъотносим към правото на засегнатото от издадения индивидуален административен акт лице/лице, да го оспори по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Именно в това производство следва да бъде разрешен както въпросът за допустимостта на съдебния контрол, така и въпросът за законосъобразността на административния акт и това е пътят на защита на адресата на акта срещу разпоредените с него последици. От друга страна съдът не е събрал относимите доказателства в тяхната пълнота и не е изложил съображения относно редовността на предприетото връчване на административния акт, което препятства произнасянето на касационната инстанция по въпроса за спазване срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. По изложените съображения Административен съд – София-град е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. и произнасяне по въпроса за подаване на жалбата в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК след събиране на годни доказателства за редовността на връчването на оспорения АУПДВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение