Определение № 10579 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по частна жалба на И. Д. Д. от гр. Варна срещу Определение № 4533/30.04.2024 г. по адм. дело № 462/2024 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Експертно решение №90137 от зас.№20 на 07.02.2024 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ и е прекратено производството по делото. Поддържат се доводи за неправилност на определението, като се посочва, че жалбата до първоинстанционния съд е подадена в срок чрез куриерска фирма ЕКОНТ, като се прилага и разписка от куриера. В срока по чл. 232 АПК не е постъпило възражение от ответника по частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на И. Д. Д. срещу Експертно решение №90137 от зас.№20 на 07.02.2024 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ и да прекрати производството по делото, съдът е приел, че оспорването е просрочено- чл. 159, т. 5 АПК, въпреки че в съдебния акт е отбелязана единствено разпоредбата на чл.158, ал.3 АПК. Въз основа на приетите доказателства по делото е изчислил, че срокът за обжалване на административния акт изтича на 29.02.2024 г., а жалбата е подадена на следващия ден - 01.03.2024 г., видно от поставения върху нея входящ номер 3096 по описа на Административен съд- Варна. Определението е неправилно. Срокът за подаване на жалби, независимо дали по своя правен характер те са първоинстанционни или касационни, е преклузивен. Като такъв, и за разлика от давностния, преклузивният срок тече по отношение на всички, не може да се спира или прекъсва, а за спазването му съдът следи служебно, дори и да не е направено такова възражение от другата страна по делото. Просрочената жалба е недопустима за разглеждане по същество. Въпросът е дали е налице хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК, вр.с чл.158, ал.3 АПК. По делото не се спори, че последният ден от срока за оспорване на процесното експертно решение е 29.02.2024 г. Видно от клеймото „Получено по пощата“, положено в левия ъгъл на жалбата на И. Д. до Административен съд- Варна, номерът на пратката е 5300555596917, който съвпада с номера на пратката, отбелязана в разписката на куриерската фирма, приложена по развиващото се понастоящем производство с отбелязването, че същата е приета на 29.02.2024 г., с подател Е. Т.С. /процесуален представител на жалбоподателя/ и получател Административен съд- Варна, деловодство. Изводът е, че жалбата, подадена до административния съд, е изпратена преди изтичане на преклузивния 14- дневен срок, който срок изтича на 29.02.2024 г. Срокът се явява спазен. С Разпореждане №3615/09.04.2024 г., съдът е предоставил възможност на жалбоподателя, в седмодневен срок, да представи доказателства, че е депозирал жалбата срещу експертното решение в законоустановения срок, като в отговор на това разпореждане е представен системен бон от ЕКОНТ, от който е установено, че на 29.02.2024 г. е извършена куриерска услуга с подател Е.Т.С. и получател Административен съд- Варна, деловодство, като е изписан същият номер на пратката 5300555596971, положен и върху жалбата. Съдът обаче е приел, че връзката между системния бон и подаването на жалбата не е безспорна и информацията от него остава изолирана и неясна. Развил е съображения и е направил извод, неотносим към предмета, касаещ срочността на жалбата до съда, засягащ другата подадена жалба, до НЕЛК, от същия подател. Този извод на съда е незаконосъобразен, тъй като е направен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценка срочността на жалбата. Освен това съдът е следвало да „остави без движение“ жалбата, констатирайки нередовност и да даде указания на жалбоподателя в този смисъл. Давайки единствено възможност на жалбоподателя да представи доказателства за подаване на жалбата в срок и предупреждавайки го за правните последици от неизпълнение указанието на съда, той не е спазил нормативно установеното процесуално задължение по чл.158, ал.1 АПК, като директно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото без да посочи, че е налице нередовност, при неотстраняването на която ще произтекат правните последици, предвидени в разпоредбата на чл.158, ал.3 АПК. Жалбоподателят е депозирал пред съда обратната разписка на пратката с номер 5300555596971, която му се предоставя като подател, и при положение, че съдът не е бил убеден в безспорността на представеното доказателствено средство, той е бил длъжен да даде на страната срок и указания за изпълнение, отнасящи се до подаването на жалбата в законоустановения срок. Като не е сторил това, а е оставил жалбата без разглеждане, съдът е формирал необоснован и неправилен извод за нейното просрочие с оглед изложените по- горе от настоящата касационна инстанция обстоятелства. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,