Определение № 446 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 388/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. М., срещу определение №5250 от 11.04.2011 год. по ч. гр.дело №3160/2011 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане от 03.02.2011 г. по гр. дело №63365/2010 г. на Софийския районен съд. С първоинстационното разпореждане е върната исковата молба поради недопустимост на предявените искове за осъждане солидарно Варненския окръжен съд, Варненския районен съд държавата чрез министъра на финансите и Министерство на правосъдието да му платят обезщетение за вреди общо в размер на 3800 лв., като частични искове от дължимите 553 000 лв. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното определение е постановено по спор за парични вземания до 5 000 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с цена на исковете до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делата с цена на иска до 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.