Определение № 82 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 388/2016 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от О. В. Г. срещу определение № 342/16.11.2015 г., постановено по гр. дело № 3939/2015 г. от състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд (І-во гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба на жалбоподателя за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 102/26.04.2010 г. по гр. дело № 188/2010 г. на Костинбродския районен съд (КРС), с което на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД е отменено дарението на недвижим имот, извършено в полза на жалбоподателя. За да постанови обжалваното определение, съставът на І-во гр. отд. на ВКС е приел, че молбата на жалбоподателя е процесуално недопустима, тъй като е подадена на 20.02.2015 г. – далеч след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, който тече от датата на узнаването на решението, чиято отмяна се иска. В тази връзка съдът е приел за установено, че видно от приложената по делото жалба с вх. № 84/16.01.2014 г., подадена от жалбоподателя до Костинбродската районна прокуратура, в нея той твърди, че на същата дата 16.01.2014 г. е посетил КРС и тогава е узнал за воденото срещу него гр. дело № 188/2010 г., респ. – за постановеното по него решение. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че при посещението му в КРС не се бил запознал със съдебното решение, не го бил виждал дори; не разбирал от съдебни досиета, но с учудване видял, че се води призован и че има адвокат по делото. Счита за неправилно свързването на момента на узнаване на решението „с бегъл прочит на началните страници“ на делото. Ответниците по частната жалба Т. П. Г. и В. В. Г. в отговора си излагат становище и съображения за неоснователност на жалбата. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В жалбата си с вх. № 84/16.01.2014 г., подадена до прокуратурата, жалбоподателят твърди, че е направил справката по гр. дело № 188/2010 г. на КРС, след като на същата дата 16.01.2014 г. в данъчната служба разбрал, че процесният дарен му имот е продаден на сестра му. Твърди също, че в съда е подал молба за копия от документите по делото и е установил, че има „имотна измама“ – фалшифициране на подписа му за упълномощаване на адвокат Ц. Г. З., която той не познава и не е упълномощавал. От приложената по делото, молба на жалбоподателя от 16.01.2014 г. се установява, че с нея той е поискал от КРС издаване на незаверен препис от всички документи по гр. дело № 188/2010 г. и че е получил копията от тях на същата дата 16.01.2014 г. При това положение, напълно нелогични и неубедителни са твърденията в частната жалба, че жалбоподателят бил направил само „бегъл прочит на началните страници“ на делото, но не се бил запознал с постановеното по него решение № 102/26.04.2010 г., незаверен препис от което очевидно също е получил на 16.01.2014 г. По тези съображения, и настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС приема за установено, че жалбоподателят е узнал за влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, на 16.01.2014 г., респ. – намира, че молбата му за отмяна е процесуално недопустима, тъй като е подадена на 20.02.2015 г. – повече от 10 месеца след изтичането на 16.04.2014 г. на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. В заключение – обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение