Определение № 155 от 03.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 956/2010 г.

Производство по реда на чл.218а и следващите от ГПК/отм./, съгл. пар.2 ал.9 от ПЗР на ГПК/ в сила от 01.03. 2008 г./. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на П. И. П. от[населено място] срещу определение № 757 от 18.10.2010 г. по ч.гр.д. № 813/10 на Р. окръжен съд, ГО, с което е оставено в сила определение от 22.07.2010 г. по гр.д.№2914/2005 г. на РС-Русе, с което молбата на касатора за издаване на обратен изпълнителен лист на основание чл.236 ал.2 и чл.241 ал.3 от ГПК /отм./ срещу Р. Т. Й. е отхвърлена. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Ответникът по частната касационна жалба изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на същата е въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по частна жалба по реда на чл.244 от ГПК/отм./ срещу определение по молба за издаване на обратен изпълнителен лист. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001 г. на ВКС т. 6: определенията, които не преграждат понататъшния ход на делото и за които е предвидена изрична обжалваемост- чл.213 б.”Б” от ГПК/отм./ подлежат на двуинстанционно разглеждане. С оглед изложеното, съдът намира, че настоящата касационна жалба е недопустима като такава следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение