Определение № 374 от 13.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н., чрез процесуалния представител адв. Н. М., срещу определение № 12337/09.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1854/2017 г. на Софийския градски съд. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на страната против определение от 12.10.2016 г. по гр. д. № 21821/2015 г. на Софийския районен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 1878/2015 г. на същия съд по предявените насрещни искове от [фирма] с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 60 З., при условията на евентуалност с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Жалбоподателят твърди нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/3.07.2015 г., в сила от 7.07.2015г./, от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В конкретния случай, ищецът обжалва определение по гражданско дело, решението по което не подлежи касационно обжалване. Производството по гр.д. № 21821/2015 г на СРС е образувано по предявен от жалбоподателя осъдителен частичен иск с цена на иска в размер на 1 250 лв. Решението по този иск не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и задължителните указания на т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, поради което и обжалваното в настоящото производство определение също не подлежи на касационно обжалване. По отношение на съдържащото се в частната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, относно тълкуването на чл. 47 от Х арта на основните права на Европейския съюз, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 267 Д. за това, а именно тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС да е от значение за правилното решаване на делото, поради което оставя същото без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение