Определение № 48 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. Д. от[населено място] в качеството му на [фирма], подадена от пълномощника му адв. Б. Г., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, ІІ гр. с-в, № 47 от 23.03.2010г. по в.гр.д. № 12/2010г., с което е потвърдено решението на Чирпанския районен съд, № 29 от 12.11.2009г. по гр.д. № 59/2009г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против Г. Г. Ж. иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 2114,17 лв. Ответникът по касация Г. Г. Ж. от[населено място] не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са съображения за необоснованост на съдебния акт и постановяването му при непълнота на доказателствата. Посочено, че казусът е решен в противоречие със съдебната практика относно пълната имуществена отговорност на работниците и служителите, но не е формулиран конкретен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1 от ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд. Водим от горното съдът