Определение № 309 от 25.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2662/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 16.01.2017г. на Г. В. П. на влязлото в сила решение от 01.06.2016г. по гр.д.№4550/2015г. на РС Пловдив на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят е направил и искане за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, което е оставено без уважение. Ответникът Г. Г. Х., чрез особения си представител адв.И. АК П.,поддържа, че молбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С атакуваното решение е уважен предявения на основание чл.45 ЗЗД иск от В. Л. Г. срещу Г. П. и Г. Х. за сумата 6789 лева, която последните двама са осъдени да й заплатят солидарно, ведно с лихва в размер на 2078,92лева за периода от 17.04.2012г. до 16.04.2015г. и законната лихва, считанво от 17.04.2015г. до окончателното заплащане на сумите. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и същата съдържа посочване на основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което следва да се допусне нейното разглеждане по същество от настоящата инстанция, като страните бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание. Предвид изложените съображения, съдът