Определение № 169 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 647/2010 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на П. П. П. от гр. А., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 07.07.2008г. по гр.д. №3763/2007г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените от П. П. П. искове с правно основание чл.59 ЗЗД. В молбата за отмяна се сочи основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не е постъпил отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Молбата за отмяна не съдържа твърдения за нито едно от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влезли в сила решения, а оплаквания и доводи за неправилност на решението. Посочено е основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, но не са посочени нови обстоятелства и писмени доказателства. Представено е удостоверение от 07.08.2007г. на Община А., което е представено с исковата молба. Представена е декларация от А. Ш. с нотариална заверка на подписа от 06.06.2010г., която не може да бъде приета като писмено доказателство, тъй като свидетелските показания по ГПК са гласни доказателства, а такива в производството по отмяна са недопустими. Писмото от 29.12.2009г. от насрещната страна до молителя, има позоваване на влязлото в сила решение и становище, че исканията за заплащане на наем са неоснователно, каквото становище насрещната страна е поддържала и в исковото производство. Следователно писмото също не съставлява ново доказателство. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по реда на чл.303 и сл. ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.