Решение № 8192 от 27.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Фриго -Хим" ЕООД срещу решение 5052 от 25.07.2022 г. по адм.д. 9709/2021 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против решение РС-211-(1)/25.06.2021г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗПД е заличена регистрацията на промишлен дизайн с peг. 8939 ПРЕЛИВНИЦИ .. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя съдът неправилно не се е произнесъл по авторското право на В. Милев върху процесния дизайн / има се предвид противопоставения дизайн/. Авторското правото върху дизайна се притежава от В. Милев - управител и едноличен собственик на капитала на Фриго - Хим ЕООД и съдът неправилно приел, че авторското право не подлежи на разглеждане по настоящото дело. Твърди, че дизайнът на "Клинер Груп" ЕООД е регистриран вследствие на имитация на дизайна на Фриго - Хим ЕООД, който вече е бил разпространен в търговската мрежа и до който "Клинер Груп" ЕООД е получило достъп. По тези съображения незаконно регистрираният дизайн на "Клинер Груп" ЕООД неправилно е използван от Патентно ведомство като основание за заличаване на дизайна на "Фриго -Хим" ЕООД. След като се установи, че К. Груп ЕООД е регистрирало дизайн 8899 в ущърб на законните права на действителния автор на дизайна - В. Милев (управител и собственик наФриго -Хим ЕООД (заявител на дизайн 8939), ще стане ясно, че се стига до ситуация, в която В. Милев е създал дизайна и е започнал търговското му приложение чрез "Фриго-Хим" ЕООД, след което "Клинер Груп" ЕООД е разбрало за дизайна, регистрирало е свой дизайн 8899 и понастоящем търси заличаване на законния дизайн на Фриго - Хим ЕООД. В. Милев е завел иск на основание чл. 60 от ЗПД, с който цели последиците на чл. 29, ал. 4 от ЗПД - заличаване на дизайна на "Клинер Груп" ЕООД. След заличаване на дизайн 8899 на основание чл. 60, във връзка с чл.29. ал. 4 от ЗПД, няма да съществува дизайн, който да бъде противопоставен на процесния дизайн peг. 8939. Счита, че след успешното провеждане на иска на основание чл. 60, във връзка с чл. 29, ал. 4 от ЗПД, настоящото производство, следва да бъде прекратено предвид отпадане на правата, във връзка с които е инициирано. Твърди, че дизайн 8899 е имитация на 8939, но въпреки това има леки, несъществени различия "Фриго Хим" ЕООД е завело т.д. 110/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с ответник "Клинер Груп" ЕООД, по което претендира обезщетение за неправомерно използване на дизайн 8939 от страна на "Клинер Груп" ЕООД. Ако дизайн 8939 се заличи, искът по т.д. 110/2021 г. ще бъде отхвърлен поради липса на дизайн, който е нарушен. "Фриго-Хим" ЕООД законосъобразно е регистрирало дизайна си и го е използвало, дружеството има право да запази регистрацията на този дизайн. Счита, че е следвало да се приложи чл. 14 от ЗПД. Разгласяването на дизайна на "Фриго хим" е извършено през месец юни 2019 г. от самия автор, с негово съгласие, чрез продажбата на тави за климатик, представляващи изделията, материализиращи дизайна. Свидетелите Н. Попов и П. Василев дали показания, че матрицата за отливане на тави е била готова в началото на летния сезон (месец Юни 2019 г.) и още в този момент Фриго-Хим ЕООД е започнало произвежда и продава въпросните тави за климатик. Продажбата е стартирана в началото на летния сезон - тъй като именно тогава потребителите търсят тави за климатик. Авторът е разпространил дизайна си в търговската мрежа през м. Юни 2019 г., поради което всякакви последващи регистрации на същия дизайн от страна на "Клинер Груп" ЕООД и каквито и да било други действия на трети лица, не влияят на новостта на дизайна, предвид приложението на изричната норма на чл. 14 от ЗПД. Освен, че е бил разпространен в търговската мрежа, до дизайна са имали достъп, както всички служители на "Фриго-Хим" ЕООД, така и служителите на "Гарена 5" ЕООД /произвело машината - матрица, която се използва за отливане на тавите/. Дизайнът е разпространен от автора му още през м. Юни 2019 г., като предвид на разпоредбата на чл. 14 от ЗПД - авторът и лицето, на което е дал права (Фриго-Хим ЕООД) има възможността да регистрира дизайна до 12 месеца от разпространението - т.е. до м. Юни 2020 г. Регистрацията, заявена на 21.11.2019 г. е в рамките на законоустановения срок, с оглед на което не подлежи на заличаване. Съдът извършил съществено нарушение на процесуалните правила, като не е коментирал аргументите по чл. 14 от ЗПД и не е изложил мотиви за причините, поради които счита, че чл. 14 от ЗПД не намира приложение Чл.14 от ЗПД се прилага именно за случай, в който дизайнът не е нов и оригинален, като законодателят е позволил такива дизайни да съществуват, в случай, че разгласяването им е извършено в 12- месечен срок от самия автор или във вреда на автора/ Свидетелят на "Клинер Груп" ЕООД (В. Биринджев) твърди, че М. Шаматаев да е създал три дизайна години по-рано: 2014. 2018 и 2019 г.. но ги е регистрирал в средата на август 2019г. - малко след като матрицата на "Фриго хим" е била завършена. "Фриго хим" е заплатил 36 000 лв. на "Гарена 5" ЕООД (по Договор от 26.01.2019 г.) само за една матрица за отливане на тави. В. Биринджиев твърди да Е извършил същата работа, каквато е извършена от "Гарена 5" ЕООД, но няма доказателства за плащания към него. Няма логика от 2014 г. до 2019 г. тази скъпо струваща матрица с дизайн да не е използвана. "Клинер Груп" ЕООД не представя доказателства за въвеждане в експлоатация и търговското приложение на матрицата от 2014 г. Това е голяма инвестиция и ако действително е била направена , щяха да да бъдат представи доказателства (договори, фактури), датиращи от 2014 г. "Фриго хим" е започнал да продава продукти с дизайна си, след което са инициирани претенциите на другата страна "Клинер Груп" ЕООД. Доведеният от "Клинер Груп" ЕООД свидетел В. Биринджиев е на сходна възраст с управителя на заинтересованата страна М. Шаматаев, както и е от същия град - Асеновград, и двамата са в приятелски отношения. Не са представени договори, плащания по тях и други достоверни данни, които да подкрепят показанията му. Липсата на такива документи е доказателство, че М. Шаматаев не е в търговски отношения с В. Биринджиев, не му е възлагал изготвянето на дизайн и подобни действия не са се осъществили през 2014 г. Представените на вещото лице електронни файлове - TAVA_slm_18_09.x_t; TAVAl.x_t и TAVA_sIm_03_08_2019.DXF, нямат достоверна дата и не е ясно от кого, къде и кога са изготвени Счита, че електронните файлове, съдържащи изображенията, регистрирани като дизайни от "Клинер Груп" ЕООД - TAVA_slm_l 8_09.x_t; TAVAl.x_t и TAVA_slm_03_08_2019.DXF, са изготвени през м. Август 2019 г. - след изготвяне и търговско разпространение на тавите за климатик на "Фриго хим"..В съдебно заседание на 30.03.2022 г. вещото лице заявило, че манипулацията на датата на тези файлове е технически възможна., поради което "Клинер Груп" ЕООД не е доказал по отношение на тези файлове кога, къде и от кого са изготвени. Доведения от "Клинер Груп ЕООД" свидетел В. Биринджиев заявил, че той е изготвил електронния вариант на файловете, а не вписания в Патентно ведомство автор - М. Шамаетав (управител на Клинер Груп ЕООД). Представения по делото имейл също не може да докаже авторство на М. Шаматаев. Имейлът съдържа друг дизайн, а не противопоставения дизайн per. 8899. М. Шаматаев и/или "Клинер Груп" ЕООД нямат връзка с този имейл - не са нито изпращач, нито получател. Представения от "Клинер Груп" ЕООД имейл, с който се твърди да е изпратен дизайн към трето лице, всъщност нито е изпратен, нито от получен от М. Шаматаев или от "Клинер Груп" ЕООД Имейлът не е представен пред Патентно ведомство. Свидетелят на "Клинер Груп" ЕООД - В. Биринджиев, твърди, че той е изпратил въпросния имейл към външен инженер. От представените по делото писмени документи не може да се направи заключение за авторство, възникнало в полза на М. Шаматаев и дизайн с peг. 8899 е непротивопоставим на "Фриго хим". В. Милев е разпространил дизайна си чрез търговското му приложение, продавайки тави за климатик още през м. Юни 2019г Сочи, че действителният автор на дизайна е В. Милев. Показанията на разпитаният от страна на "Фриго хим" свидетел - П. Василев са обвързани и с договор, с плащания по него и с имейл, съдържащ изображенията, и доказва, че "Фриго хим" действително е създал дизайна и е направил значителни вложения в него. Допълнително е разпитан и служител от "Фриго Хим" ЕООД, който също потвърждава процеса на създаване на матрицата за отливане на тави за климатик - която е била готова и използвана през лятото на 2019 г. Авторското право на В. Милев и съответно - правата на Фриго Хим ЕООД, са доказани от представените пред ПВ писмени доказателства авторски договор от 01.03.2019г. между В. Милев и дружеството; имейли от 30.01.2019 г. между "Фриго - Хим" ЕООД и "Гарена 5" ООД, към които са приложени авторските файлове за дизайна. Тези имейли съществуват в сървърите на abv.bg и изпращането им е неоспорим факт, който доказва, че към дата 30.01.2019г. В. Венелин вече е изработил и притежавал файловете, съдържащи изображението на дизайна. Имейлите са изпратени по повод оказано от служителите на "Гарена 5" ООД техническо съдействие за изработване на файлове в електронен 3D формат по създадената от В. Милев рисунка. Разполага с доказателства - имейлите, които включват изображението на дизайна - договор за изработка от 24.01.2019 г. с "Гарена 5" ЕООД, както и фактури и платежни нареждания към него от 25.01.2019г. и 01.02.2019г. с който договор договор "Фриго хим" е наел "Гарена 5" ООД да изработи физическата матрица, по която се отливат изделията. Самото изображение на дизайна представлява част от договора и по този начин се потвърждава, че "Фриго хим" е притежавал авторското изображение на дизайна най-късно към 01.03.2019г. /когато изображението е включено към Анекс 1 от Договора/. Този договор е достоверен и може да се противопостави на "Клинер Груп" ЕООД, предвид факта, че плащанията по него са извършени чрез банка. Подобни плащания доказват, че договорът е съществувал към 25.01.2019г. и 01.02.2019г. От текста на имейлите е видно, че между "Фриго хим" и "Гарена 5" ООД съществуват договорни отношения и че имейлите с приложен 3D файл, съдържащ дизайна, се изпращат в изпълнение на договор, а именно - договорът от 26.01.2019г., подписан между двете дружества.Същевременно, св. П. Василев, потвърждава процеса на създаване на дизайна от В. Милев. Съгласно показанията на свидетеля Василев, В. Милев е дошъл при него с идея и нарисува графика на дизайна. П. Василев е оказал само и единствено техническо съдействие - което е позволено съгласно чл.4, ал. 2, изр.2 от Закона за промишления дизайн. Съдействието се изразя във въвеждане на чертежа на дизайна от хартиен носител на електронен файл, в 3D формат. Към имейла от 30.01.2020 г., с който "Гарена 5" ЕООД се отчита пред В. Милев, са изпратени 2 варианта на дизайна - процесният с 3 линии и друг 4 линии. Виден е процесът на работа и действителна изработка на дизайните, а именно: В. Милев е нарисувал два варианта на дизайна и е желаел да види как всеки един от тях ще изглежда в 3D формат. "Фриго хим" е доказал договорните си отношения с "Гарена 5" ЕООД и основанието, поради което е оказано технически съдействие. "Клинер груп" ООД не е доказало в каква връзка създадените от В. Биринджиев файлове трябва да се ползват от "Клинер Груп" ЕООД Дизайнът на "Клинер Груп" ЕООД е заличен с Решение от 28.01.2022 г. на Председателя на Патентно ведомство / което не е влязло в сила/ В съдебно заседание от 02.02.2022 г. са представили Решение от 28.01.2022 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което се заличава противопоставения дизайн, регистриран от "Клинер Груп" ЕООД под 8899./ актът не е влязъл в сила/ Предвид обстоятелството, че дизайн peг. 8899 е използваното от Патентно ведомство като основание за заличаване на дизайна на "Фриго хим" , с административното производство по заличаване на дизайн peг. 8899 е преюдициално на настоящото и моли настоящото дело да бъде спряно до приключване на адм. дело 4060/2022 г. описа на Административен съд - София град, образувано по жалба на "Клинер Груп" ЕООД срещу решението от 28.01.2022 г. Желае да се ползва от обстоятелството, че дизайн 8899 подлежи на заличаване поради нарушение на авторските права на В. Милев Счита, че не са били налице предпоставките за решаване на делото по същество, с оглед необходимостта от спиране на производството до приключване на преюдициалното т.д. 2522/2021 г. по описа на СГС и съобразяване на силата на пресъдено нещо на решението на СГС. Действителният автор - В. Милев, завел искът на осн. чл. 60 от ЗПД. По предявения иск е образувано т.д. 2522/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав, за което е представено съдебно удостоверение. "Фриго-Хим" ЕООД е конституирано като трето лице - помагач по т.д. 2522/2021 г. по описа на СГС. Ответник по делото е "Клинер Груп" ЕООД, заявител на дизайните. Последиците от влизане в сила на решение по т.д. 2522/2021 г. на СГС, с което се уважава иска, биха били, че дизайнът, който се противопоставя, ще бъде заличен, което е основание за отмяна решението на Председателя на ПВ и прекратяване на настоящото производство. Процесуалният представител на ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Представен е писмен отговор и писмени бележки. Претендират се разноски по делото. Счита за неоснователно оплакването, че съдът неправилно не се произнесъл по отношение на авторското право на В. Милев. Предмет на производство е установяването на това, дали заличеният дизайн е отговарял на законовите изисквания за новост и оригиналност (чл. 29 вр. с чл. 11, ал.1 вр. с чл. 12 и чл.13 ЗПД) към датата на заявяване на процесния дизайн. Не е предмет на производството установяване кой е автор, и кой бил откраднал чужд дизайн. Съдът е споделил изцяло мотивите на Председателя на ПВ като е посочил, че преценката дали е изпълнен фактическия състав на чл. 29, ал.1 и 3 на ЗПД за заличаване на регистрацията не предвижда административният орган да изследва на кого принадлежи авторското право, както върху атакувания, така и върху противопоставения дизайн, нито кога те са възникнали. Поради това, дори и представените документи да доказват, че е възникнало по-ранно авторско право в полза на притежателя, това обстоятелство не е основание за отхвърляне на искането за заличаване. Съдът допълнил, че твърдението, че създаденият в края на януари 2019г. от В. Милев дизайн фактически е откраднат " от Клинер Груп ЕООД и на 14.08.2019 г. това дружество е подало в Патентно ведомство заявка за регистрация на същия дизайн, въз основа на която е регистриран противопоставеният дизайн с рег. 8899 не е доказано с влязло в сила решение на съда относно авторското право. ПВ не е орган, който разрешава спорове за авторско право по ЗАПСП, дали посоченият в заявката автор/ дизайнер е действително такъв или дизайнерът е друго лице, както и дали авторът/ дизайнерът или неговият правоприемник имат право на заявяване . В този смисъл и последващото производство по обжалване на решението на Председателя на ПВ пред АССГ не може да разрешава спорове за авторско право по ЗАПСП. Заличеният дизайн 8939 - Преливници, е заявен на дата 21.11.2019, т.е. след официалната публикация на регистрацията на дизайн 8899 в Бюлетин 10.1/15.10.2019г. Поради това опорочената новост и оригиналност на заличеният дизайн следва от официална публикация. Както в решение 211 на Председателя на ПВ, правилно се посочва заличаването на регистрацията на по-ранния дизайн не може да промени фактът, че същият е станал общодостъпен за членовете на обществото чрез публикация, както и че това разгласяване е осъществено преди датата на подаване на процесния дизайн. Разпоредбата на чл. 14 от ЗПД визира ситуация, в която се предоставя един гратисен период от 12 месеца, в който автор може да регистрира дизайна си след разкриването му пред обществото, а точка 2 посочва, че разгласяването на дизайн - не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, от автора или трето лице във вреда на автора. Документи за производството на стоки с дизайн 8899 няма, защото както става ясно от показанията на св. Шаматаев и св. Биринджиев по това дело, матрица за дизайн 8899 не е произвеждана, единствено е правена матрица за дизайн 8898. (Дизайн 8898 е първият създаден и той е изпратеният в е-мейлът от 2014г.) Дизайн 8899 е последваща разработка, която е създадена единствено като 3Д модел, през август 2018г. Счита, че дизайнът, за който претендира жалбоподателя да е автор, е създаден от П. Василев от дружеството Гарена 5 ООД. Счита невярно твърдението, че В. Милев е създал файловете, тъй като файловете от е-мейл от 30.01.2019г. са изпратени от Гарена 5 ООД на В. Милев. Представя Решение 1485/29.12.2022г. по т.д. 2522/2021г. на Софийски Градски Съд, VI-6 състав. с което са отхвърлени предявените от В. Милев срещу Клинер Груп ЕООД. искове с правно основание чл. 60, ал.1 вр. с чл. 4 от Закона за помишления дизайн за установяване по отношение на ответника, че ищецът е автор на дизайни регистрирани от ответника в Патентното ведомство 8899 и 8898 Решението е постановено при участието на "Фриго-Хим ЕООД, в качеството му на помагач. Сочи, че решението следва да е връчено на ищеца В. Милев на 25.01.2023г. и към последната проверка на делото няма данни да е подавана въззивна жалба, поради което срокът за обжалване следва да е изтекъл. Поискана е поправка на очевидна фактическа грешка, но решението по същество на спора няма данни да е обжалвано от В. Милев. Подадена е и частна жалба от на "Фриго-хим" ЕООД Пловдив срещу определение 7131 от 15.09.2022 г. по адм.д. 9709/2021 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение 5052/25.07.2022 г. по адм.д. 9709/2021 г. на Административен съд София- град, в частта за разноските. Председателят на Патентното ведомство не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за частична основателност на частната жалба. Жалбите са процесуално допустими, подадени в предвидения от закона срок. По същество са неоснователни. В оспорения пред съда административен акт, във връзка с искането за заличаване на дизайна на "Фриго хим" ООД е посочено, че искателят представя доказателство - притежавания от него промишлен дизайн с peг. 8899, който е заявен на 14.08.2019 г. и регистриран по национален ред на 27.09.2019 г. Този дизайн е станал общодостъпен за трети лица след публикацията за регистрацията, направена на 15.10.2019 г. в бюлетина на Патентно ведомство, т.е. преди датата на подаване 21.11.2019 г. на процесния дизайн. Противопоставеният по- ранен дизайн с per. 8899 е релевантен за спора, защото е станал общодостъпен преди датата на подаване на процесния дизайн и включва изображения, които ясно и пълно разкриват видимия външен вид на продукт кондензна тава за климатик и които могат да бъдат сравнени с тези от процесната регистрация. Независимо от различните наименования двата продукта са с еднакво предназначение - да събират и отвеждат кондензиралия флуид от климатик. Представените множество доказателства от притежателя на правото върху дизайна ФРИГО-ХИМ ЕООД нямат отношение към настоящия спор, тъй като възникването на авторско право на В. Милев по ЗАПСП и съответно правото на заявяване на ФРИГО-ХИМ ЕООД относно атакувания дизайн с peг. 8939 не е оспорено от искателя. Преценката дали е изпълнен фактическият състав на чл. 29, ал. 1, т. 1 и 3 на ЗПД за заличаване на регистрацията не предвижда административният орган да изследва на кого принадлежи авторското право, както върху атакувания, така и върху противопоставения дизайн, нито кога те са възникнали. Поради това, дори и представените документи да доказват, че е възникнало по-ранно авторско право в полза на притежателя, това обстоятелство не е основание за отхвърляне на искането за заличаване. Изказаното твърдение, че създаденият в края на януари 2019 г. от В. Милев дизайн фактически е откраднат от КЛИНЕР ГРУП ЕООД и на 14.08.2019 г. това дружество е подало в Патентно ведомство заявка за регистрация на същия дизайн, въз основа на която е регистриран противопоставеният дизайн с peг. 8899 не е доказано с влязло в сила решение на съда относно авторското право. Освен това Патентно ведомство не е орган, който разрешава и спорове за авторско право по ЗАПСП и не разследва дали посоченият в заявката автор/дизайнер е действително такъв или дизайнерът е друго лице, както и дали авторът/дизайнерът или неговият правоприемник имат право на заявяване. Тези въпроси се изясняват при съдебен спор. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПД правото на заявяване на дизайн принадлежи на автора или на неговия правоприемник, а съгласно ал. 5 на същия член се счита, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред. В съответствие с чл. 29, ал. 4 от ЗПД регистрацията се заличава, когато по исков ред е установено, че вписаният притежател не е едно от лицата, посочени в чл. 16, и в едномесечен срок от влизането в сила на съдебното решение не е постъпило искане за вписване на действителния притежател. В случая, не е представено влязло в сила решение от съда, че КЛИНЕР ГРУП ЕООД няма право на заявяване, тъй като авторското право върху противопоставения дизайн с peг. 8899 не принадлежи на посочения в регистрацията дизайнер М. Шаматаев, а принадлежи на В. Милев. Поради това, изказаните от притежателя на атакувания дизайн ФРИГО-ХИМ ЕООД във възражението и в писмото от 11.03.2021 г. аргументи, че поради наличието на по-ранно авторско право в негова полза следва да се отхвърли искането за заличаване са неоснователни. Създаването на промишлен дизайн на кондензна тава от В. Милев преди датата 14.08.2019 г. не променя обстоятелството, че същият е заявен на 21.11.2019 г., след датата 15.10.2019 г., на която е станал общодостъпен за членовете на обществото дизайнът с peг. 8899 на КЛИНЕР ГРУП ЕООД. Няма основание и за спиране на настоящото производство с оглед подаденото искане от ФРИГО-ХИМ ЕООД за заличаване на противопоставения по-ранен дизайн с peг. 8899 на КЛИНЕР ГРУП ЕООД, тъй като второто производство не е преюдициално за настоящия спор. По-ранният дизайн с peг. 8899 е станал общодостъпен с публикацията си на 15.10.2019 г. и може да бъде противопоставен на процесния дизайн при подадено искане за заличаване на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 12, ал. 1 и т. 3 (хипотеза първа) от ЗПД. Заличаването на регистрацията на по- ранния дизайн не може да промени фактът, че същият е станал общодостъпен за членовете на обществото чрез публикация, както и че това разгласяване е осъществено преди датата на подаване на процесния дизайн. Следователно няма основание настоящото производство да бъде спряно до влизане в сила на решението по второто производство, както настоява искателя. По чл. 29, ал. 1 т. 3 от ЗПД За да е налице твърдяната от искателя идентичност, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗПД особеностите на процесния дизайн трябва да се различават само в несъществени елементи спрямо тези на по-ранните дизайни. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) несъществени детайли са детайли, които не се забелязват веднага и които следователно не водят до различия, макар и малки, между посочените промишлени дизайни Решение от 6 юни 2013 г., Erich Kastenholz, Т-68/11, EU:T:2013:298, т. 37 и решение от 13 май 2015 г., Group Nivelles, Т-15/13, EU:T:2015:281, т. 41 на СЕС. Външният вид на преливника, към който е приложен процесният дизайн с per. 8939, е определен от формата и линиите Преценка за идентичност От направения сравнителен анализ между процесния дизайн с peг. 8939 и по- ранния дизайн с peг. 8899 е установено, че продуктите преливник и кондензна тава за климатик включват общи формообразуващи елементи. Тези продукти са по същество с форма на тава - пресечена четириъгълна пирамида, обърната с голямата си основа нагоре, с еднакво съотношение между ширина, височина и дълбочина. Тази тава е формирана от правоъгълно дъно и свързани към него под лек наклон навън четири околни стени, завършващи в горния си край с плътен изпъкнал периферен ръб. Двете околни надлъжни стени са с по-голяма височина в единия край спрямо другия, така че ако горната повърхност на тавата е хоризонтално разположена, дъното е наклонено надолу. В единия край на дъното е разположен кръгъл отвор, откъм долната страна на който е присъединен щуцер за отвеждане на кондензата. В дъното е оформена вдлъбнатина включваща три идентични надлъжни правоъгълни улея (за оттичане на кондензата), между които са оформени ребра. Трите улея са свързани с дъговиден участък, разположен в по-ниската част на дъното, така че вдлъбнатината като цяло е с форма на тризъбец . Близо до най-изпъкналата част на дъговидния участък е разположен отворът за отвеждане на кондензата. Между сравняваните продукти са налице следните различия в елементите: трите улея при процесния дизайн са по-широки от тези на по-ранния дизайн; образуваните две ребра между улеите на процесния дизайн са значително по-тесни от тези на по-ранния дизайн; отворът за отвеждане на кондензата при процесния дизайн е с по-голям диаметър от този на по-ранния дизайн. Първите две различия са в съществени елементи по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗПД, защото се забелязват веднага и променят релефа на дъното. Разликата между диаметрите на отворите е по-трудно забележима и не се счита за разлика в съществен елемент за дизайна, още повече, че диаметърът на отвора следва да се съобрази с дебита на кондензата преминаващ през него, т.е. този елемент е определен от техническата си функция да отвежда кондензата от тавата. От изложения сравнителен анализ е прието, че промишлен дизайн с peг. 8939 и промишлен дизайн с peг. 8899 на искателя, не са идентични по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗПД. Следователно фактическият състав за заличаване на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПД не е изпълнен. По чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11. ал. 1 от ЗПД Новост Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗПД дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикация, използване, регистрация или разгласяване по какъвто и да е начин където и да е по света. От гореизложения сравнителен анализ е видно, че промишлен дизайн с peг. 8939 и промишлен дизайн с peг. 8899 на искателя, не са идентични по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗПД. Следователно към датата на подаване 21.11.2019 г. процесният дизайн с peг. 8939 е отговарял на изискването за новост. Оригиналност Преценката за наличие на оригиналност на един дизайн, съгласно чл. 13 от ЗПД, се основава на цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител. Дизайнът е оригинален, ако създава у него цялостно впечатление различно от това, което създава друг известен дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката. При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна. Съгласно Насоките за разглеждане на исканията за заличаване на регистрирани дизайни (Насоки), отразяващи практиката на Службата на Европейския Съюз за интелектуална собственост (СЕСИС) и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) дизайнът е оригинален, когато общото впечатление на информирания потребител е за нещо различно, а не за deja vu , при съпоставяне с всички предходни дизайни, като не се отчитат разликите, които макар да са нещо повече от незначителни детайли, не са достатъчно изразени, за да повлияят на посоченото общо впечатление, но се отчитат разлики, които са достатъчно изразени, за да създадат различни общи впечатления . Съгласно Насоките на СЕСИС колкото по-голяма е свободата на дизайнера при разработването на оспорвания дизайн, толкова по-малко вероятно е малките разлики между разглежданите промишлени дизайни да бъдат достатъчни да се създаде различно цялостно впечатление в информирания потребител. Обратно, колкото свободата на дизайнера при разработването на дизайна е по-ограничена, толкова по-вероятно е незначителните разлики между разглежданите промишлени дизайни да бъдат достатъчни, за да се постигне различно цялостно впечатление в информирания потребител . Продуктът, към който е приложен процесният дизайн е преливник или кондензна тава за климатик . Естеството на продукта преливник/кондензна тава за климатик не налага съществени функционални ограничения. Този продукт е предназначен за поставяне под външното тяло на климатик и служи за събиране и отвеждане на водата, стичаща се от него. За да не се допусне замръзване на водата в тавичката през зимата допълнително върху дъното, по-специално в предвидените улеи в него, се монтира и нагревател. В случая информираният потребител на преливник/кондензна тава за климатик е както крайният потребител, който избира необходимите му принадлежности за притежавания и използван от него климатик, така и професионалистът, който придобива такива продукти, за да ги предложи на крайния потребител. Тези потребители са запознати, както с предназначението, така и с особеностите на формата на продукта. Обикновено горната повърхност на продукта преливник/кондензна тава за климатик е с правоъгълен контур, съобразен с формата на външното тяло на климатика. Функционалните ограничения, с които следва да се съобрази дизайнерът, са необходимостта тавичката да има обем, в който да се събира кондензиралата течност и нагревателите, както и отвор за отвеждане на кондензата. Прието е, че въпреки тези ограничения, свободата на дизайнера при създаването на дизайна на този продукт е голяма, защото дори и да използва обичайната правоъгълна форма на горната повърхност, дизайнерът би могъл да създаде тавичка с различно съотношение между ширина, височина и дълбочина и най-вече с различно разположение на улеите за нагревателите, т.е. с различен релеф ( рисунък ) на дъното. От изложения по-горе сравнителен анализ е установено, че между процесния дизайн с peг. 8939 и по-ранния промишлен дизайн с peг. 8899 има само различия в ширината на трите улея за нагревателите и съответно в ширината на ребрата между тях. Тези различия обаче не могат да преодолеят еднаквото цялостно впечатление, което се създава в информирания потребител при съпоставянето на двата дизайна. Общото впечатление на информирания потребител на процесния дизайн не е за нещо различно от това за по-ранния дизайн, а за deja vu , поради еднаквото съотношение между ширина, височина и дълбочина на тавичките, еднаквото разположение на отворите за отвеждане на кондензата и най-вече поради еднаквата форма на тризъбец на вдлъбнатините в дъната при двата дизайна. С оглед на това е направен извод, че промишлен дизайн с peг. 8939 не отговаря на изискването за оригиналност, по смисъла на чл. 13 от ЗПД. От изложеното от правна и фактическа страна е прието, че искането за заличаване на процесния промишлен дизайн с per. 8939 ПРЕЛИВНИЦИ , на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗПД е основателно, и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗПД е заличена регистрацията на промишлен дизайн с per. 8939 ПРЕЛИВНИЦИ . За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че показания на свидетелите не променят извода за липса на оригиналност на дизайна с peг. 8939 Преливници , което именно обстоятелство е релевантно в случая. Според вещото лице дизайните съвпадат в своите основни и формообразуващи елементи, тоест те съвпадат в съществените за тях елементи. При дизайните се установява несъществена разлика по отношение на разположението на ребрата/ улеите - ъгъл и ширина на оребрената вдлъбната част; най-малко разстояние между ребрата преди водосборника (събирателя на течност). Също така единият дизайн има нечетим надпис. Така описаните разлики нямат отношение към цялостната форма на продукта, те са трудно забележими и не променят общото възприятие на дизайна. За това вещото лице определило установените разлики като несъществени и които не влияят на цялостното впечатление, което оставят у информирания потребител. Степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна е приета за неограничена по отношение на формата, формирането на събирателна повърхност (с или без улей, брой и разстояния между тях, разположение на сифонния елемент отвеждащ течността и т. н.). Предвид направеното сравнение вещото лице дало заключение, че дизайните са идентични по смисъла на чл. 12 ЗПД, тъй като техните особености се различават само в несъществени елементи - техниката на представяне; незначителните различия във размера на детайли от ребрата, без да променя цялостното наличие на оребрена вдлъбната повърхност и декоративния нечетим надпис при по-новия дизайн. Като се вземе предвид, че степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна е неограничена - за информирания потребител, специалиста по климатизация; активния технически подготовен ползвател на климатици и лицата с интереси, свързани с функционирането на климатици, дизайните не се различават в цялостното впечатление, което оставят по смисъла на чл. 13 ЗПД. Свидетелските показания разкриват обстоятелства от значение за обективирания между жалбоподателя и ответник спор за авторство, като се твърди съответно последното да принадлежи на В. Милев, управител на дружеството - жалбоподател, и М. Шаматаев, управител на дружеството - ответник , съгласно справка в Търговския регистър. Тези обстоятелства обаче са ирелеватни за спора, по изложените в административния съображения. Съдът изложил, че съгласно чл.11, ал.1 ЗПД се регистрира се дизайн, който е нов и оригинален, като и двете качества са изискуеми кумулативно, което означава, че липсата на оригиналност, която се установява в случая, е достатъчна, за да се приеме, че не е налице основанието за регистрация по чл. 11, ал. 1 ЗПД и в такъв случай е приложима разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1 ЗПД, съгласно която регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 11, ал. 1 ЗПД. Тъй като фактът на липса на оригиналност е сам по себе си достатъчен за заличаване на регистрацията, то ирелевантно е обстоятелството, нов ли е същият дизайн, или не, а съответно - изходът от спора между страните относно това обстоятелство, както и относно авторството и във връзка с него - приложимостта на чл. 14 ЗПД. Решението е правилно. Жалбоподателя твърди, че авторските права на противопоставения дизайн, регистриран от "Клинер груп" ЕООД, принадлежат на управителя на "Фриго хим" ЕООД. Както е приел административният орган и съдът, това е неотносимо в производството по заличаване на дизайна на посочените основания. С искането за заличаване органът е сезиран да провери регистрабилността на дизайна съобразно повдигнатите от искателя правни основания, които в случая са чл. 29, ал. 1, т. 3 и чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗПД. От елементите във фактическия състав на тези основания може да се установи, че същите не предвиждат изследване на авторско право или подлагане под съмнение на авторството на дизайните, за което законодателят е предвидил отделно основание за заличаване. В този смисъл за приложимостта на релевантните за производството правни основания административния орган, а и съдът, е длъжен да приеме, че автор на атакувания дизайн с peг. 8939 е В. Милев, а автор на противопоставения дизайн с per. 8899 е М. Шаматаев, съобразно данните отбелязани в регистрациите им. Законодателят е определил, че до доказване на противното по съдебен ред се приема, че заявителят има право на заявяване, съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗПД, и че авторът е лицето, посочено в регистрацията, съгласно чл. 4, ал. 4 и чл. 60 от ЗПД. В тази връзка правилно в административния акт е изложено, че аргументите и представените доказателства във връзка с авторството на дизайна са неотносими към поисканото заличаване. Релевантният за настоящото производство факт е, че противопоставеният дизайн с peг. 8899 е бил публично оповестен преди заявяването на атакувания дизайн с peг. 8939, съответно е станал общодостъпен чрез публикация на регистрацията му, което е от значение за приложимостта на основанията, въз основа на които се иска заличаването му. Административният орган е приел, че дизайните не са идентични, поради което процесния дизайн е нов и не е изследвал дали процесния дизайн по- рано е станал общодостъпен чрез използване, както твърди жалбоподателя, но това има значение за новостта на дизайна на "Клинер груп" ЕООД, а не за новостта на дизайна на "Фриго хим" ЕООД, която се изследва в административното производство Вещото лице по делото е дало заключение, че дизайните са идентични, за разлика от председателя на ПВ, който е приел, че дизайните не са идентични. Вещото лице пред съда сочи, че особеностите на дизайните се различават само в несъществени елементи, поради което дизайните са идентични. Сам жалбоподателят заявява в касационната жалба, че има несъществени различия. Според жалбоподателя е следвало да се изследва дали преди регистрацията на дизайна на "Клинер груп" ЕООД, дизайна на "Фриго хим" ЕООД е станал общодостъпен чрез използването му, както твърди жалбоподателя / чрез производство на приливниците/, за да се направи извод дали дизайна на "Клинер груп" ЕООД е нов, но дизайна на "Клинер груп" ЕООД не е предмет на административното производство за заличаване на процесния дизайн , поради което ако е твърдял, че дизайна на "Клинер груп" ЕООД не е нов, с който се сравнява процесния дизайн, това е следвало да се установи в отделно производство за заличаване на дизайна на "Клинер груп" ЕООД поради това, че не е нов. Жалбоподателят твърди, че тъй като неговия дизайн е станал общодотъпен чрез използване / чл. 12 от ЗПД/ , дизайна на "Клинер груп" не е нов, поради което не може се сравнява с него. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗПД дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. В случая жалбоподателят "Фриго хим" ЕООД твърди, че дизайна на "Клинер Груп" ЕООД не е бил нов при регистрацията си, тъй като неговия дизайн по- рано е станал общодостъпен чрез използването му, но това не може да се установява инцидентно в настоящото производство. Жалбоподателят е ангажирал свидетелски показания, че дизайнът му е станал общодостъпен чрез използването / съгласно чл.12 от ЗПД/, не са представени писмени доказателства. Съдът не е изложил мотиви относно приетото от административния орган, че дизайна не е оригинален по смисъла на чл. 13 от ЗПД, а е "deja vu." Оригиналността по чл. 13 се преценява спрямо дизайн който е станал общодостъпен, т.е. за да се приеме, че дизайнът не е оригинален, освен, че цялостното впечатление което създава трябва да се различава от цялостното впечатление на дизайна с който се сравнява, следва да се установи дали трябва да се сравнява с този дизайн, т. е . има значение дали дизайна с който се сравнява дизайна на "Фриго хим" ЕООД е нов, но това не може да се направи инцидентно в това производство, а е могло да бъде предмет на друго производство. Съдът не е изложил мотиви относно липсата на оригиналност на дизайна във връзка със степента на свободата на дизайнера за преценка на оригиналността съгласно чл. 13, ал. 2 ЗДП. Касационният жалбоподател няма оплаквания в тази насока за липса на мотиви на съда и не твърди, че дизайнът е оригинален и че свободата на дизайнера при създаване на дизайна е малка. При липса на твърдения в тази насока от жалбоподателя касационната инстанция не може в касационното производство да направи тези изводи. Жалбоподателят на практика не оспорва изводите на органа относно констатираната липса на оригиналност, доколкото в жалбата липсват изложени мотиви в тази посока. Притежателят изцяло базира аргументацията си върху това, че авторското право върху процесния дизайн се притежава от В. Милев и следва да намери приложение чл. 14 от ЗПД. Съдът е посочил чл. 14 от ЗПД в мотивите си, в смисъл, че не е приложим, но не е изложил конкретни съображения., което не се е отразило на крайния резултат. Съгласно чл. 14 от ЗПД разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета от: 1. автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на неговия правоприемник; 2. трето лице във вреда на автора. В случая не се касае за разгласяване на дизайна от трето лице във вреда на автора, тъй като дизайна е друг, а не същия, независимо дали е идентичен. Смисълът на чл. 14 от ЗПД е, че дизайна е нов, не влияе върху новостта на дизайна дори да има разгласяване от автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на негов пълномощник направено в 12- месечен срок преди датата на подаване на заявката, т.е. дори и авторът сам да си го е разгласявал или трето лице го е разгласявало във вреда на автора, това не влияе на новостта му. Но на твърдяното основание -общодостъпност на дизайна на жалбоподателя, чрез използване във връзка с производството на преливника, преди регистрацията на дизайна от ответната страна, не може да се счете, че дизайна на жалбоподателя има приоритет, това разгласяване, съгласно чл. 14 ЗДП, не влияее на новостта му. Няма данни дали е влязло в сила решението на СГС, с което е решен спорът по чл. 60 от ЗПД.. Производството по друго дело адм..д. 4060/2022 г. на АССГ е било спряно до приключване на делото в СГС с влязло сила решение и понастоящем е възобновено. Жалбоподателят не твърди, че не е влязло в сила решението на СГС и да е подал жалба срещу решението на СГС.. Независимо от това искът по чл. 60 ЗПД не е от значение за настоящото административно производство и съдебно производство. Успешно проведен иск по чл. 60 от ЗПД би бил основание за заличаване на дизайна на "Клинер груп" ЕООД. С друго решение РС-15-1/ 28.01.2022 г. председателя на Патентно ведомство, въз основа на представените и по настоящото дело доказателства е приел, че в полза на В. Милев е възникнало авторско право, което предхожда заявяването на дизайн с peг. 8899 и използването на дизайна в търговската дейност би нарушило по- ранното авторско право, поради което е постановено заличаване на този дизайн, което е предмет на обжалване по адм..д. 4060/2022 г. на АССГ. Това друго производство по чл. 29,ал. 2, т. 1 от ЗПД е във връзка с притежавани права по други закони ЗАПСП, а не за придобити права по ЗПД. С оглед на това настоящата инстанция намира, че не е налице основание за спиране на производството по настоящото дело. Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката. В настоящото производство е от значение, че жалбоподателят не е поискал заличаване на дизайна на "Клинер груп" ЕООД поради липса на новост, поради което административният орган е сравнявал дизайна на жалбоподателя с дизайна на "Клинер груп" ЕООД и е направил извод за липса на оригиналност на дизайна на "Фриго хим" ЕООД,, което не се оспорва от жалбоподателя. С оглед на това не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски в касационното производство в размер 1800 лв. адвокатско възнаграждение, за изплащането на което са представени писмени доказателства. По частната жалба "Фриго хим" ЕООД твърди, че въпреки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 4800 лв., което надвишава 8 пъти максималния размер, не е намалено договореното адвокатско възнаграждение. Устните състезания по делото са приключили на 22.06.2022 г. поради което към този момент следва да се вземе предвид нормативно определения размер по Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Към този момент възнаграждението по чл.8, ал. 3 от наредбата е било 500 лв., последствие изменено на 1000 лв. Независимо от това, правилно е прието от съда, че фактическата и правна сложност на делото не дават основание за намаляване на договореното адвокатско възнаграждение.