Определение № 438 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 366/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Р. Б. Р. е подал частна жалба против определение № 336 от 14.15.2012 г. по гр.д. № 471 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставено в сила определение № 952 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 35 от 2011 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските. В жалбата излага доводи за неправилност на определението, като основно е оплакването за липса на възможност да се запознае с окончателният съдебен акт. Ответника “П. Б.”, [населено място] не е депозирало отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е недопустима по правилата на чл.274, ал.2 ГПК и следва да се остави без разглеждане. С касираното определение Върховния касационен съд, Трето отделение се е произнесъл по жалба на Р. Б. Р. срещу определение на Варненския окръжен съд, с което е отказана промяна на определението на В. в частта за разноските. Посочено е че по правилата на чл.248, ал.1 ГПК всяка инстанция постановява съдебен акт за извършените пред нея разноски. Постановеното определение на ВКС е окончателно и липсва правна възможност, то да бъде атакувано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. С разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК е предвидено, че на проверка подлежат само тези определения на ВКС, които за пръв път са постановени от него и с които се прекратява производството по делото или пък са изрично предвидени в закона. С касираното определение е изчерпан процесуалният ред за обжалване и подадената частна жалба повторно пред ВКС е недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,