Определение № 50011 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2988/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Булинтра” АД чрез изп. директор Б. Д., приподписана от адв. В. Н., срещу въззивно определение № 451 от 26.04.2022 г. по ч.гр.д. № 194/2022 г. на Окръжен съд-Благоевград. С него е потвърдено определение № 904922 от 25.06.2021 г. по гр.д. № 1982/2019 г. на Районен съд-Благоевград, с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че районният съд не е изпълнил указанията, дадени от въззивната инстанция с определението за отмяна на първоначално постановеното определение за прекратяване на производството по делото. Сочи, че е изпълнил всички указания, дадени от първоинстанционния съд, поради което неправилно е прието, че нередовността на исковата молба не е била отстранена. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Указанията на съда по чл. 129, ал.2 ГПК следва ли да бъдат конкретни, изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба и да указват реда и начина, по който тя може да бъде отстранена. 2. Процесуално допустимо ли е изпълнението на указанията по чл. 129, ал.2 ГПК да бъде извършвано с представяне на нова искова молба. 3. Процесуално допустимо ли е съдебният акт, съдържащ указанията по чл. 129, ал.2 ГПК, след провеждане на инстанционен контрол и неговата отмяна, повторно да бъде връчван на ищеца за изпълнение. 4. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, процесуално допустимо ли е цената на иска да бъде определена приблизително от съда. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване производството по делото поради неотстраняване на нередовности на исковата молба в определения от съда срок въззивният съд е приел, че съдът е бил сезиран с искова молба, подадена от „Булинтра” АД срещу Община Благоевград, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на 37.70 кв.м в идеална част от третия етаж от триетажна сграда за банкови и административни офиси и сутерен с РЗП 815 кв.м, изградена върху общински имот, представляващ УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място]. С разпореждане № 7878 25.08.2019 г. районният съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.3, 4 и 5 ГПК и чл. 128, т.2 ГПК, оставил е същата без движение и е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности, като изложи обстоятелствата, съответстващи на конкретен придобивен способ, от който извежда претендираното право на собственост; да индивидуализира недвижимия имот съобразно актуалния му статут с данни по кадастралната карта, респ. регулационни данни - номер по ПУП, по кадастрална карта, граници, площ и съседи; да представи скица на имота; да посочи цената на иска въз основа на данъчна оценка на имота; да внесе дължимата държавна такса и представи документ за внасянето й; след отстраняване нередовностите на исковата молба да впише същата в службата по вписванията. За изпълнение на тези указания съдът е постановил издаването на съдебни удостоверения на ищеца, чрез които да се снабди с актуални скици на процесния имот и с удостоверение за данъчна оценка. В разпореждането изрично е указано, че при неизпълнение на дадените указания в срок производството по делото ще бъде прекратено като инициирано по нередовна искова молба. Препис от разпореждането е връчен на ищеца със съобщение, получено от управителя на дружеството лично на 07.10.2019 г. В изпълнение на указанията на съда е постъпила молба от ищеца, в която са изложени факти и обстоятелства, въз основа на които счита, че е възникнала съсобственост върху процесния етаж от сградата между него и общината при права 37.70 ид. части за него. Направено е и искане за продължаване на срока за изпълнение на другите указания с оглед снабдяване със скици и данъчна оценка на имота, което е уважено от първоинстанционния съд. Срокът е продължен до 15.11.2019 г. Преди изтичане на този срок с молба от 18.11.2019 г. ищецът е направил ново искане за продължаване на срока, което също е уважено - срокът е продължен до 16.12.2019 г. До изтичане на този срок ищецът не е изпълнил останалите указания на съда - не е представил скица на имота, данъчна оценка на същия, не е посочил цената на иска, не е внесъл дължимата държавна такса и не представил поправена и вписана в службата по вписванията искова молба с препис за ответната страна. След като е констатирал това, първоинстанционният съд е постановил определение № 47 от 05.10.2020 г., с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратил производството по делото. Това определение е отменено от въззивния Благоевградски окръжен съд по съображения, че в разпореждането за последното продължаване на срока съдът не е указал на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите в продължения срок /до 16.12.2019 г./ исковата молба ще бъде върната. Делото е върнато на Благоевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него - даване на правилни указания по редовността на исковата молба и последиците при неотстраняването им. В изпълнение на тези указания първоистнационният съд е разпоредил да се изпрати повторно на ищеца разпореждане № 7878 от 25.08.2019 г. Същото е връчено на чрез неговия управител на 14.04.2021 г. До изтичане на определения от съда едноседмичен срок от получаването му ищецът не е извършил дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба. При тези данни въззивният съд е приел, че са били налице предпоставките на чл. 129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба, тъй като до изтичане на определения от съда срок нередовностите на същата не са били отстранени - исковата молба не е вписана, не е посочена цената на иска, не е внесена дължимата за исковото производство държавна такса, не е направено искане за определяне на цената на иска по реда на чл. 70, ал.3 ГПК. Съдът е приел, че в разпореждането от 25.08.2019 г., с което исковата молба е оставена без движение, нейните недостатъци са посочени конкретно, точно и ясно и са били разбираеми за ищовата страна. По тези съображения е потвърдил определение № 904922 от 25.06.2021 г. по гр.д. № 1982/2019 г. на Благоевградския районен съд за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК. Първият от поставените в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правни въпроси е обуславящ изхода на процесуалния спор, но не се установява същият да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване. С разпореждането за оставяне на исковата молба без движение първоинстанционният съд е посочил конкретно, ясно и изчерпателно в какво се изразява несъответствието й с установените в чл. 127 и чл. 128 ГПК изисквания за редовност, определил е срок и е оказал дължимото на страната съдействие за тяхното отстраняване. Ищецът е предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнението на тези указания в определения от съда срок. Дори да се приеме, че с уточняващите молби от 15.10.2019 г. и от 19.11.2019 г. ищецът е изложил обстоятелствата, от които извежда претендираното право на собственост върху 37.70 ид. части от третия етаж на сградата, то е безспорно от данните по делото че останалите нередовности на исковата молба не са отстранени- не е посочена цената на иска, не е внесена държавна такса за производството, исковата молба не е вписана. С оглед на това останалите въпроси, по които се иска допускане на въззивното определение до касационно обжалване, нямат самостоятелно значение за изхода на делото. Жалбоподателят не твърди дадените от първоинстанционния съд указания да са били неясни или непълни, нито сочи обективни причини за неизпълнението им в определения от съда срок. По делото няма данни да е уведомил съда, че определянето на цената на иска представлява затруднение, което да налага определянето й от съда при условията на чл. 70, ал.3 ГПК. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това. Водим от гореизложеното съдът