Определение № 408 от 01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 791/2009 за прекратяване въззивното производството. Недоволен от определението е жалбоподателят Х. Т. Н., който го обжалва в срок, като счита, че възизвната му жалба е допустима и основателна, тъй като районният съд неправилно не му е присъдил и сумата 70 лева неправомерни удръжки от трудовото възнаграждение за месец октомври 2007 г. В допълнение жалбоподателят претендира и сумата 1.000 лева за други удръжки от трудовото възнаграждение, от неувеличаването на заплатата му за 2008 г. и неизплащане на суми за допълнително материално стимулиране. Ответникът по жалбата “Общинска охрана” Е., Пловдив не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното прекратително определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че то подлежи на обжалване пред състав на Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 1, изр. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че районният съд е разгледал предявените искове, като е отменил наложеното дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” и е присъдил на ищеца неправилно удържаните суми от трудовото му възнаграждение в размер на 130 лева за месеците август и септември. Правилно въззивният съд е приел, че се предявени два иска: за установяване незаконността на дисциплинарно наказание и за връщане на неправилно удържани суми от трудовото възнаграждение в размер на 130 лева за месеците август и септември. Тези искове са разгледани от районния съд и са уважени. Не са приети за разглеждане искове за връщане на неправилно удържана сума от трудовото възнаграждение в размер на 70 лева за месец октомври нито за парични суми от други удръжки от трудовото възнаграждение, от неувеличаването на заплатата за 2008 г. и неизплащане на суми за допълнително материално стимулиране. В производството пред районния съд ищецът е претендирал изменение на иска чрез добавянето на нови искове, но такива недопустими изменения на иска по основание и размер не са приети. Като е съобразил изложеното, въззивният съд правилно е приел, че всички предявени от ищеца искове са уважени от районния съд, поради което въззивното производство няма предмет и следва да бъде прекратено. Съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение