Определение № 274 от 07.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7253/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 1268 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 1185/2012 г. на Софийския апелативен съд е обезсилено решението на Софийски градски съд, постановено на 22.07.2011 г. по гр.д. № 1645/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. Д. против Д. А. Д., при условията на евентуалност, установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че на основание договор за издръжка и гледане същата е изключителен собственик на апартамент № 17, находящ се на 7 етаж във вх. А на жилищната сграда на [улица]в [населено място], с площ на жилището 64.45 кв.м, заедно с прилежащото му зимнично помещение и припадащите се идеални части от общите части на сградата, построена в парцел ІІ, кв. 1012, м.”Лагера” по плана на [населено място], поради липса на принос от ответника, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност от С. Д. против Д. Д. установителен иск за собственост на същия недвижим имот, като придобит от ищцата на основание договор за издръжка и гледане за 1/2 ид. част и придобивна давност за другата ½ ид. част, и в тези части производството по делото е прекратено. Със същото въззивно решение е потвърдено решението на Софийски градски съд от 22.07.2011 г. по гр.д. № 1645/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният като главен от С. Д. против Д. Д. иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за установяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 66, т.ХХ, нот.д. № 3445/82 г. на 13.08.1982 г. между Г. И. Ц., С. З. Ц. и С. С. Д., като приведен и прикриващ договор за дарение. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищцата С. С. Д.. Изложени са доводи за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен главният иск за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане като привиден, прикриващ дарение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В частта, с която първоинстанционното решение е било обезсилено и производството по заявените като евентуални установителни искове за собственост е прекратено, жалбоподателката счита, че въззивното решение е недопустимо. Поставените в изложението правни въпроси, по които се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, са следните: 1/ Трябва ли съдът да игнорира признанието на ответната страна за характера на действителната сделка за дарение, прикрито в нотариалния акт с договор за издръжка и гледане, длъжен ли е да го прецени и то не изолирано от свидетелските показания. 2/ Признанието на ответната страна, която не е страна по оспорваната сделка, приравнява ли се на обратен документ или на начало на писмено доказателство. 3/ Представлява ли възражението, дадено от ответника по друго дело, писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК. 4/ Как се разпределя тежестта за доказване на привидността на сделка. В писмен отговор ответникът по касация Д. А. Д. чрез своя пълномощник адв. К. К. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак през 1980 г., който е бил прекратен с решение по гр.д. № 3699/94 г. на Софийски районен съд, което е влязло в сила на 20.11.1984 г. По време на брака им родителите на жалбоподателката - Г. И. Ц. и С. З. Ц., й прехвърлили процесния апартамент, срещу задължението на приобретателката да поеме гледането, грижите и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот в същото жилище пожизнено и безвъзмездно. На 28.12.1989 г. страните сключили отново граждански брак помежду си. Той е прекратен с решение по гр.д. № 1335/2001 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 11.03.2003 г. Твърдението на ищцата е било, че договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен, тъй като прикрива дарение. Поради това, макар и придобито през време на брака на страните, жилището не е станало съпружеска имуществена общност, а е нейна лична собственост. С оглед на това е предявила иск за обявяване на договора за нищожен на основание на чл. 26, ал.2 ЗЗД, като симулативен, прикриващ дарение. Този иск е заявен като главен. За доказване на твърдяната симулацията ищцата се е позовала на нотариалния акт за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, в съдържанието на който според нея било посочено, че имотът се прехвърля безвъзмездно, както и на подаденото от ответника Д. Д. възражение срещу въззивната жалба на С. Д. против решението по гр.д. № 1335/01 г. на Софийски районен съд / бракоразводното дело/, в което същият е посочил, че тя е собственик на още едно жилище, дарено от нейната майка. За да намери предявения иск за неоснователен, въззивният съд е посочил, че за разкриването на симулация по искане на страна по сделката е необходимо да бъде представен документ, подписан от всички участници в нея, който да разкрива действителните отношения между страните /обратно писмо/, или документ, изходящ от насрещната страна или съдържащ нейни волеизявления пред държавен орган, който да прави твърдението за симулативност вероятно и да послужи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК. Приел е, че в случая ищцата, която е страна по договора за прехвърляне на недвижимия имот, не представя такива доказателства. У. в нотариалния акт израз “пожизнено и безвъзмездно” като част от волеизявлението на прехвърлителите, конкретизира задължението на приобретателката да им осигури спокоен и нормален живот в прехвърленото жилище, а не сочи на безвъзмездност на сделката. Писменото изявление на ответника Д. Д. до съдебния състав, разглеждащ бракоразводното дело, не съставлява начало на писмено доказателство, тъй като той не е страна по сделката, а освен това изявлението не е конкретизирано и не може да се свърже с процесния недвижим имот. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение в тази част до касационно обжалване по поставените в изложението правни въпроси, доуточнени с оглед конкретиката на настоящия казус и обобщени по следния начин: признанието за безвъзмездния характер на сделката за придобиване на недвижим имот през време на брака, направено пред брачния съд от бившия съпруг, който не е страна по нея, може ли да се приравни на обратен документ или на начало на писмено доказателство за разкриване на твърдяна от другия съпруг - страна по договора, симулация. Този въпрос е обусловил крайния резултат по иска по чл. 26, ал.2 във връзка с чл. 17, ал.1 ЗЗД и е от значение за точното прилагане на закона. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по предявените от жалбоподателката при условията на евентуалност искове за собственост. В касационната жалба се поддържа, че в тази част въззивното решение е недопустимо, но във връзка с това твърдение не са изложени никакви съображения. При извършената проверка настоящият състав също не откри данни, сочещи на вероятна нищожност или недопустимост на решението, заради които същото да бъде допуснато служебно до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът