Определение № 10854 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8474/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Д. Н. Г., чрез пълномощник адв. М. Стоянова, против определение № 3122/22.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7595/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. Н. Г. срещу Уведомително писмо с изх. № 01-6500/397 от 07.02.2023 г. за неодобрение по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Твърди, че е депозирана жалба до ДФЗ, която административният орган не е администрирал във входящия регистър. Освен това твърди, че липсва редовно връчване на акта, тъй като същият е връчен на лице, което не е упълномощено. Иска обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не изразява становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадена в АССГ молба от Д. Н. Г. чрез адв. М. Стоянова, в която се твърди, че на 27.04.2023 г. е депозирала в Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ жалба срещу Уведомително писмо с изх. № 01-6500/397 от 07.02.2023 г. за неодобрение по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за която след извършена справка установила, че не е изпратена в съда. От страна на ДФЗ е изпратена в съда административната преписка, свързана с оспореното уведомително писмо, като в придружителното писмо се заявява, че след извършена проверка в деловодната система не е установено да има регистрирана такава жалба.

С разпореждане от 01.11.2023 г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателката да представи доказателства за твърдението си, че е подала на 27.04.2023 г. жалба срещу УП с изх. № 01-6500/397 от 07.02.2023 г. и да представи пълномощно за адвокат М. Стоянова. С молба вх. № 45624 от адв. Стоянова са представени електронно изявление за получени/приети от нея пратки от Еконт, сред които пратка с № 5300473353593 от 26.04.2023 г., ведно със заснето изображение /принт скрин/ от сайта на „Еконт“, в който е отразено доставянето на пратка с посочения номер на 27.04.2023 г. Съдът е изпратил доказателствата на ДФЗ и изискал данни за документите, постъпили в ДФЗ с товарителница № 5300473353593 от 26.04.2023 г. В отговор на ДФЗ е посочено, че на 27.04.2023 г. не е регистрирана пратка с подател Д. Н. Г. и жалба от нея или чрез адв. Стоянова не е постъпвала. С разпореждане от 4.01.2023 г. съдът е дал ново указание на жалбоподателката да представи доказателства какви документи е изпратила на ДФЗ с товарителница № 5300473353593. В отговор адв. Стоянова прилага жалба от 02.08.2023г. до изпълнителния директор на ДФЗ и навежда твърдение без доказателства, че на 26.04.2023 г. е изпратила чрез ЕКОНТ пратка, съдържаща 3 броя жалби на различни жалбоподатели. За една от тези жалби й е върнат входящ номер от куриерската фирма, но за останалите две няма обратна разписка. Трето указание в същия смисъл е дадено с разпореждане от 23.02.2023 г.

За да остави жалбата без разглеждане, първоинстанционният съд е приел с определение №3122/ 22.03.2024 г., че същата е подадена след срока за оспорване по чл. 84, ал.1 АПК. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че е спазил срока за оспорване, т.е. че е подал жалбата си в 14-дневния срок. В случая жалбата е просрочена.

Определението е правилно и следва да се остави в сила.

1. Всички процесуални действия пред първоинстанционния съд са извършени от адвокат М. Стоянова, която въпреки указанията не е представила пълномощно за процесуално представителство пред съда, което представлява неостраняване на нередовност на жалбата по смисъла на чл.. 158, ал.1 от АПК и е самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане. Пълномощно е представено за адвокат М. Стоянова само за касационното производство след отстранена нередовност на частната жалба по реда на чл. 213а, ал. 6 АПК вр. с чл. 212, ал.2 и чл. 213, т.2, във вр. с чл. 231 АПК. Представеният на л. 118 от делото договор за правна защита и съдействие №5/24.04.2023 г., сключен между Д. Н. Г., в качеството на доверител, и адв. М. Стоянова, в качеството на довереник, поражда само облигационно действие между страните по него, но не представлява пълномощно за осъществените от адв. Стоянова процесуални действия.

2.Обосновани са изводите на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява в законовия 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 от АПК да е подадена жалба до съда. Съдът неправилно е посочил правно основание чл. 84, ал.1 от АПК, който се отнася за оспорване по административен ред, а не пред съд, но тази неточност не се отразява на правилността на съдебния акт. Въпреки дадените указания от съда жалбоподателката не е доказала, че пратка № 5300473353593 е съдържала жалба срещу оспореното уведомително писмо. От представената товарителница е видно, че пратка № 5300473353593 е изпратена от адв. Стоянова до ДФЗ, но липсва каквато и да е информация, че е съдържала жалба на Д. Н. Г. срещу УП с изх. № 01-6500/397 от 07.02.2023 г. Молба до АССГ е депозирана на 20.07.2023 г., т.е. много след изтичането на срока, в който е следвало да бъде обжалван акта чрез ДФЗ, считано от 13.04.2023 г., на която дата е връчен административния акт на лице, упълномощено от Д. Н. Г..

Предвид гореизложеното, оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не претендира разноски.

Предвид изложеното на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение