Определение № 226 от 19.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 816/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 226 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 8450/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав, с което, след частична отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 27 състав решение № І-14-29 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 244/2009 г. изцяло са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу И. В. С. от [населено място] искове: иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата 2 469.29 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 290, 39 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 27.03.2008 г. до 30.12.2008 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответникът по касация – И. В. С. от [населено място] – заявява становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове за парични вземания, цената на всеки от които е в рамките на законово установения лимит, което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение