Решение № 4236 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2019 г.

Решение № 4236 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Садъков против решение № 1283 от 12.06.2019 г. по адм. дело № 455/2019 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-17-899/11.08.2017 г., издадена от кмета на район "Централен", община П., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "четириетажна жилищна сграда" в поземлен имот с идентификатор 56784.520.596 по КККР на гр. П., включен в УПИ X-1304, кв. 497 по плана на Първа градска част, гр. П., с административен адрес: [населено място], [улица]. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства, както и в нарушение на чл. 8 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът – кметът на район "Централен", община П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – П. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община П. съгласно чл. 225 а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактическите обстоятелства за постановяване на заповедта се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 70/29.06.2017 г., в които е описан строежа, обстоятелството, че е извършен без строителни книжа и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставени по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателя, а постъпилите от последния възражения са съобразени при издаване на административния акт. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че през 2011 г. жалбподателят купува поземлен имот с идентификатор 56784.520.596 по КККР на гр. П., ведно с еднофамилна жилищна сграда на два етажа, с площ 63 кв. м. и с идентификатор 56784.520.596. 1 и сграда с идентификатор 56784.520.596. 3 със застроена площ 11 кв. м., представляваща едноетажна постройка – хангар, депо, гараж. След придобиването на имота старата двуетажна масивна сграда е съборена и на нейно място е изградена нова двуетажна масивна сграда, изпълнена от стоманобетонови колони, стоманобетонови плочи, с ограждащи тухлени стени. По южната и западната фасада са изпълнени еркери на втория етаж. През лятото на 2015 г. сградата е надстроена с два етажа. При извършване на проверката жилищната сграда е на четири етажа с площ от 95. 05 кв. м., изпълнена е приблизително на мястото на старата жилищна сграда и на гаража, който е включен в постройката. Същата е измазана и боядисана, с монтирани дограми и прозорци, водостоци и улуци. Свързана е с електропреносната, водоснабдителната и канализационната мрежа и се обитава и ползва за живеене. Строителството на сградата е извършено без разрешение за строеж и одобрен проект. Част от постройката попада в съседния ПИ с идентификатор № 520. 595, а част – навлиза в ПИ с идентификатор № 520. 1444, отреден за улица ( писмени доказателства, заключение на вещото лице Георгиев по изслушаната съдебно- техническа експертиза. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от четвърта категория (над 10 м. височина) и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При тези констатации съдът достига до правилното заключение, че строежът подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед кореспондира с материалния закон. Правилно съдът приема, че строежът е извършен след 2011 г. В този смисъл са представения нотариален акт, с който жалбоподателят придобива имота и сградите в него, представените скици, както и заключението на вещото лице по изслушаната техническа експертиза. Показанията на свид. Асанова и Асанов относно времето на извършване на строителството не могат да бъдат кредитирани, тъй като са противоречиви и се опровергават от събраните писмени доказателства. Заключението, че сградата, предмет на заповедта, представлява нов строеж, а не текущ ремонт на съществуваща постройка, също съответства на материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно е прието, че установената на място четириетажна жилищна сграда се различава по площ, конфигурация и в конструктивно отношение от придобитите през 2011 г. от жалбоподателя жилищна сграда и гараж. Следователно в случая извършеното от жалбоподателя строителство не се ограничава с подобряване на състоянието и поддържане на сградата и гаража, придобити през 2011 г., а представлява цялостно конструктивно изменение на сградите и техните параметри, поради което не може да се определи като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изискват строителни книжа. Основните ремонти, реконструкции и преустройства на сгради също се квалифицират като строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за извършването им е необходимо издаване на разрешение за строеж и проект. Ето защо доводите на жалбоподателя за извършени ремонтни дейности в рамките на жилищната сграда, съществуваща при покупката на имота, са неоснователни. В съответствие с материалния закон е и заключението на съдебния състав, че предпоставките за търпимост на строежа, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Цитираните текстове предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Нареденият за премахване строеж е извършен след 2011 г., поради което не попада във времевия обхват на нито една от разпоредбите. Касационните доводи, свързани с нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС също са неоснователни. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК и не нарушава чл. 8 от КЗПЧОС, е правилна и се споделя от настоящия състав. Чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище, а чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право като изключение от общия принцип на ненамеса. Съгласно последния текст намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая условията на чл. 8, ал. 2 от конвенцията са изпълнени. В разглежданата хипотеза намесата при упражняване на правото на собственост на жалбоподателя е осъществена при условията, посочени в чл. 8, ал. 2 от Конвенцията, - засягането е предвидено в закона, който регламентира премахване на строежи, изградени без строителни книжа и в противоречие с предвиждането на ПУП (какъвто е настоящият случай), насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие с целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, насочена е към охрана на здравето на обитателите, в случая на жалбоподателя и неговото семейство, както и към осигуряване безопасност на строежа и защита на останалите граждани. В този смисъл следва да се посочи, че разрешителният режим за строежи е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, както в случая, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което законът въвежда мярката за премахването им. Съгласно конвенцията намесата е допустима и за защита на правата и интересите на другите, като в настоящия казус е налице и тази предпоставка за прилагане на изключението по ал. 2 на чл. 8 от КЗПЧОС, тъй като спорният строеж попада частично в улица, която е предвидена и създадена в обществен интерес. П. изложените съображения настоящата инстанция, така както и административният съд приема, че намесата на държавата в правото на жилище на жалбоподателя е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, поради което чл. 8, ал. 1 от Конвенцията не е нарушен, съображенита на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (разпореждане от 11.02.2019 г.). Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза е анализирано съвкупно с останалите доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и анализ на събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба са мотивирани. Изложени са и съображения по всяко едно от направените възражения на жалбоподателя. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.