Определение № 61 от 05.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 24/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Д. Д. Г., „АБЦ Инженеринг“ООД и П. Л. П. против определение № 199/23.01.2020г. по т.д. № 3879/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането им за спиране изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 13668/2013г. на СРС. В писмения си отговор ответникът „Юробанк България“АД оспорва основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа частната жалба, констатира следното: Обжалваното определение е постановено от САС по молба на частните жалбоподатели с правно основание чл.420, ал.5 ГПК. След постановяване на акта и преди разглеждане на частната жалба въззивният съд е постановил съдебно решение, което е влязло в сила, поради необжалването му от страните по спора. Настоящият състав на ВКС намира, че е отпаднал правния интерес на частните жалбоподатели от подадената от тях частна жалба. Спирането на изпълнението по чл. 420 ГПК има действие само по време на висящността на спора между страните след подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение до влизането в сила на решението по иска, предявен по реда на чл.415 ГПК. След влизането в сила на посоченото решение отношенията между страните се регулират от неговото действие. Поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд