Определение № 147 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 510/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Хоум Фууд“ЕООД чрез управителя Р. Д. срещу определение № 260259 от 07.12.2020г. на ОС София по ч.гр.д.№ 721/2020г., с което е оставена без уважение частната жалба срещу отказ на съдията по вписванията към РС Самоков за вписване на декларация-съгласие за подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на Хоум Фууд“ЕООД. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че то е постановено в противоречие със задълженията на въззивния съд по ТР №6 от 15.01.2019г. по тълк.дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, ограниченията относно обхвата на въззивната дейност по чл.269,изр.второ ГПК не се прилагат в производството по частна жалба. Посочва се, че действително в заявлението до СВп и приложените към заявлението документи не се съдържат конкретни данни и информация за първоначалното вписване в имотния регистър на особения залог на предприятието на „Хоум Фууд“ЕООД, но към частната жалба е представена молба-съгласие на заложния кредитор, съдържаща изрично посочване на данните за първоначалното вписване. Въззивният състав в нарушение на задълженията си по посоченото тълкувателно решение не преценил възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства без ограничения и да бъде коригирана допусната от страната грешка. Поддържа се, че нередовността, изразяваща се в неизпълнение на формалното изискване за посочване на първоначалното вписване на акта /учредяването на залога/, чието подновяване се иска, не може да бъде самостоятелно основание за постановяване на отказ, тъй като подновяването на вписването относно залог върху търговско предприятие в имотния регистър е вторично вписване в специален регистър по смисъла на чл.21,ал.1 ЗОЗ и има за последица противопоставимост на заложното право спрямо последващи вписвания на актове на трети лица. Поддържа се, че съдията по вписванията е отказал да поднови вписването на особения залог не по съображения, че особеният залог не е вписан в книгите по вписвания, а поради непосочване в молбата на данни за първоначалното вписване, но за да извърши подновяването, сезираният съдия по вписванията във всички случаи - и при посочени в заявлението за подновяване данни за първоначалното вписване, следва да провери дали първоначалният акт е вписан, тъй като самото техническо отразяване на подновяването на вписването в книгите по вписванията се извършва чрез отбелязване на подадената молба върху вписания акт. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК поради разрешаване на процесуалния въпрос, според който ограниченията в обсега на дейността на въззивния съд, не се прилагат в производството по частна жалба, в противоречие с ТР №6 от 15.01.2019г. по тълкувателно дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.3 ГПК, като значим за развитието на правото /обоснован в аспекта развитие на съдебната практика, с оглед изграждане на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми в хипотеза, когато нормативният акт не съдържа пълна, ясна и непротиворечива система от правни норми, а разпоредбата на чл.22,ал.4 от Правилника за вписванията създава неяснота и затруднение при прилагането й/ е поставен въпросът: Съставлява ли самостоятелно основание за отказ от съдията по вписванията по искане за подновяване вписването на залог на търговско предприятие, липсата на посочване на данни /било в молбата или в приложените документи/ за първоначалното вписване на залога на търговското предприятие в имотния регистър, каквото изискване е поставено в чл.18,ал.2 във вр. с чл.22а,ал.4 от Правилника за вписванията. За да се произнесе, съставът на ВКС констатира следното: Със заявление от 18.09.2020г. Р. Д. е поискал от Службата по вписванията вписване на декларация-съгласие за подновяване на вписването на залог на търговско предприятие на „Хоум Фууд“ЕООД като е представил декларация-съгласие /посочена като издадена на основание чл.45,ал.6 от Наредба №1/2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТР/ за подновяване на вписването от заложния кредитор „ПИБ“АД. В нея последният е заявил, че декларира съгласието си да бъде подновено вписването на залога на търговското предприятие на „Хоум Фууд“ЕООД. Няма спор, че към заявлението не са били представени доказателства за вписване на залога в службата по вписванията, а единствено данни за вписването му в ТРРЮЛНЦ, нито такива данни се съдържат в декларацията - съгласие, изходяща от заложния кредитор. В производството по чл.577,ал.1 ГПК против определението от 18.09.2020г., с което съдията по вписвания към РС Самоков е отказал вписването на декларация-съгласие за подновяване на вписването на особения залог, въззивната инстанция е констатирала, че отказът е основан на съображенията, че подновяването на вписването на залога следва да стане въз основа на молба на кредитора, подадена в два екземпляра, придружена от договора за залог, както и данни да първоначалното вписване. Констатирала е, че отсъстват данни за вписването на залога в службата по вписванията, а посоченото в декларацията съгласие на заложния кредитор, е счела за неотговарящо на изискването за валидно описание на първоначалното вписване в службата по вписванията. Посочила е, че съдията по вписванията не е длъжен да дава указания за отстраняване на недостатъци в производството по вписване на актове относно недвижими имоти и при констатирана нередовност е длъжен да постанови отказ, а едва с молба от 23.10.2020г. след постановяване на отказа е била депозирана молба, в която са посочени данните за първоначалното вписване. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено. При формулирането на първия въпрос във връзка със задълженията на въззивната инстанция в производството по разглеждане на частни жалби и указанията в ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят игнорира факта, че позоваването и доводите му са основани единствено на несъобразяване, при условията на дължимия пълен въззив, на представени към частната жалба доказателства за посочване на данните за първото вписване на договора за особен залог на търговско предприятие. Дори въззивната инстанция да е допуснала процесуално нарушение, то не е от естество да обуслови различен краен резултат, тъй като пред ОС не са представени доказателства и не са релевирани доводи за изпълнение на изискването на чл.22а,ал.4 във вр. с чл.18 от Правилника за вписванията. Съгласно ал.1 на последната разпоредба, която следва да бъде приложена съответно към подновяване на вписването на актове относно залог на търговско предприятие, молбата следва да бъде подадена от кредитор. Т.е. дори да е било изпълнено съответното приложимо изискване на чл.18,ал.2 от Правилника за вписванията - молбата да съдържа и данните на първоначалното вписване, то остава неизпълнено изискването на чл.22а, ал.4 във вр. с чл.18,ал.1 Правилника за вписванията. Следователно, този въпрос не е единственият обусловил резултата от произнасянето на въззивната инстанция, а въпрос по приложението на разпоредбата на чл.22а,ал.4 във вр. с чл.18,ал.1 от Правилника за вписванията не е поставен. От това следва, че засегнатият от касатора правен проблем не отговаря в цялост на общото изискване за осъществяване на факултативния касационен контрол. Поради отсъствие на правен въпрос, изпълняващ критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено. Изложените по-горе съображения, че жалбоподателят не очертава в пълнота, а засяга само едно от съображенията, с които е потвърден отказът за вписване, обуславят и неоснователността на искането за допускане на обжалването и по втория поставен въпрос, по отношение на който отсъства и надлежно обосноваване на въведената предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не се състои единствено и не се изчерпва с декларативното изявление, че въпросът е „от значение за за развитието на правото “, а и цитирането на част от текста на разпоредбата, която очертава в своето единство същността на това допълнително основание, не може да изпълни ролята на обосновка за наличието на приложното й поле. Тази предпоставка съществува в своето единство и следва да бъде ясно обоснована, по начина, указан в т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т.о.