Решение № 3860 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16593/2009 г.

Решение № 3860 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16593/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕГ "Вили - Велислава Демирева", представлявано от Велислава Демирева Демирева против Решение № 1183/13.11.2009 г., постановено по адм. д. № 743/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от едноличния търговец досежно Заповед № 2186/07.12.2006, издадена от заместник кмета на Община Бургас, с която е наредено премахването на павилион № 23 по схемата по чл. 56 ЗУТ на Приморски парк - гр. Бургас за 2006 г., собственост на ЕТ. Съдът е отхвърлил иска. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че е предявено искане досежно установяване по отношение на ответника, че не съществува изпълняемо задължение по цитираната заповед, тъй като е налице идентичност между обекта, предмет на заповедта и този, предмет на по-късно издавани разрешения. По делото е назначена и изслушана СТЕ, чието заключение е прието като доказателство. Съгласно заключението се доказва идентичност на процесния обект - павилион и позициите за поставяне на преместваеми обекти, определени по-късно с издадените разрешения за поставяне, но е налице съществена разлика между реално ползваната и разрешената площ за преместваемото съоръжение, предмет на Заповедта. Безспорно се установява, както и първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че към момента на подаване на исковата молба е изтекъл срокът на представените по делото разрешения и същите не могат да бъдат ценени като доказателства досежно изпълняемото задължение. Чл. 292 АПК допуска оспорването на задължението само въз основа на факти, които не са били преклудирани от изпълнителното основание. Това са относимите към законосъобразността на изпълнителното основание факти, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Този момент съвпада с издаването на изпълнителното основание само когато то не подлежи на оспорване. Когато е оспорено по съдебен ред, моментът е на приключването на устните състезания в последната инстанция, пред която е било допустимо приобщаването на факта, т. е. в последната инстанция по същество.