Определение № 180 от 19.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1998/2012 г.

Пловдивският районен съд е поискал от ВКС да промени местната подсъдност на делото от частен характер, което е изпратил, позовавайки се на чл.43, т.2 НПК във връзка с обстоятелството, че подсъдимата по него е съдия по вписванията в съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище за основателност на искането. Върховният касационен съд намери, че искането за промяна в подсъдността е основателно. Поисканата промяна не би могла обаче да се основе пряко на чл.43 НПК, съответно на неговата т.2, тъй като, когато е създавана разпоредбата (за първи път в отменения НПК от 1974/75 год.), държавният орган по вписванията въобще не се е наричал съдия - той е бил един от нотариалните органи, макар и основният-нотариусът: (срв. Правилника за вписванията от 1951 год. в редакцията му към онзи момент), а и понастоящем статутът на съдията по вписванията е безспорно различен от статута на останалите съдии (срв. гл.тринадесета и глава девета от Закона за съдебната власт). Според ВКС обаче, възникналият проблем – възможен субективизъм (необективност) при решаването на делото (вж. и р.406/05-І, Бюл. 3/05, както и опр. 49/08-І, Бюл. 10/08), налага решаването му по аналогия – тя не се изключва нито в теорията, нито в съдебната практика (вж. напр. р.765/90-І, Сб., с.132; опр.139/2010-І, необнар.Бюл.ВКС). Разпоредбата на чл.43 НПК не урежда възникналата по сегашното дело хипотеза, но тя е подобна на уредените в нея и целта на уредбата може да бъде постигната (по арг. и от чл.46, ал.1 и 3 от Закона за нормативните актове) чрез пренасяне на делото в Пазарджишкия районен съд – „друг, еднакъв по степен съд”, в който процесуалната целесъобразност позволява то да бъде разгледано, най-малко поради териториалната му близост с ПРС и – едновременно с това – принадлежността му към друг съдебен окръг. Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение