Определение № 1542 от 08.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1903/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 28.09.2010 г. по гр.д. № 632/2010, с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 01.06.2010 г. по гр.д. № 1278/2010, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Недоволна от решението е касаторката М. Г. Н., представлявана от адв. М. М. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правно значение на продължителността на работата й като детски учител в системата на образованието за определянето на размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ при пенсиониране, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Ц. “Н.”, [населено място], обл. Плевенска, представляван от адв. В. П. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила като детска учителка в различни детски градини, а през последните 7 години, 6 месеца и 19 дни при ответника. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при определяне размера на обезщетението при пенсиониране работодателите не се считат различни, ако е налице правоприемство между тях, дължащо се на осъществени преобразования (закриване, откриване, сливане или разделяне), като доказателствената тежест е на ищеца. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение