Определение № 3636 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2618/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. К. Н., М. Н. Н. и Н. Н. Д., чрез адв. М. Б., срещу определение № 2166 от 27. 04. 2026 г. по гр. д. № 1562/2026 г. на ВКС, 2 г.о., с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, поради смъртта на ответницата по иска Д. С. П., настъпила на 06. 12. 2025 г., и са дадени указания на ищеца „Слатина Булгарплод“ ООД за посочване на правоприемниците на починалата ответница в шестмесечен срок от съобщението, съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, тъй като Д. С. П. не е обжалвала първоинстанционното решение по съществото на спора и същото е влязло в сила по отношение на нея. Иска се отмяна на определението. Частната жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна. С първоинстанционното решение е уважен предявен от „Слатина Булгарплод“ ООД срещу 22 физически лица, сред които и Д. С. П., положителен установителен иск за собственост. Д. С. П. е признала иска и не е обжалвала първоинстанционното решение. Същата е била призована за насроченото във въззивната инстанция открито съдебно заседание с оглед възможността по чл. 265, ал. 1 ГПК за присъединяване към подадената частна жалба от други ответници по иска, но не е предприела действия за реализиране на това право. Между дружеството и Д. П. се е развил спор по чл. 248 ГПК, във връзка с отговорността за разноските, който също е приключил с влязло в сила въззивно определение по чл. 274, ал. 2 ГПК, постановено след отмяна на първоинстанционния акт по чл. 248 ГПК. С влизане в сила на първоинстанционното решение в частта му уважаваща предявения от дружеството срещу Д. С. П. установителен иск за собственост, съществувалият между ищеца и Д. П. материалноправен спор за собственост е разрешен със сила на пресъдено нещо, а съществувалото процесуално правоотношение във връзка с този спор е приключило. Пред касационната инстанция Д. П. не участва като страна и законът не предвижда възможност, аналогична на тази по чл. 265 ГПК, за присъединяване към подадена от друг другар касационна жалба. Смъртта на Д. П. е настъпила след приключване на делото в частта по предявения от дружеството срещу нея положителен установителен иск за собственост, а на спиране на основанията по чл. 229, ал. 1 ГПК подлежат само висящи искови производства. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,