Решение № 441 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10677/2011 г.

Решение № 441 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10677/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Лидия Николаева (Николаевна) Атанасова от гр. Русе, действаща чрез повереника си адв. Катя Димова, срещу решение № 10/06.07.2011 г. по административно дело № 200/2011 г. на Административен съд - Русе. Посочените пороци в първоначалната жалба и в допълнителната такава въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на атакувания съдебен акт, уважаване на жалбата, подадена до първоинстанционния съд, и присъждане на направените по делото разноски. Аргументи в тяхна подкрепа са развити и в проведеното по делото съдебно заседание от касаторовия процесуален представител. Ответникът по касация - директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Русе, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение № ПЕО-63/26.04.2011 г. на директора на РУСО (ТП на НОИ) - Русе, с които са отхвърлени жалбите на Лидия Атанасова против разпореждане № ОП-332-8436#15/15.02.2011 г. и разпореждане № ИП-332-307/11.03.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе. С разпореждането от 15.02.2011 г. е извършено преразглеждане на отпуснатата в България на жалбоподателката лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.05.2010 г., при което е било установено, че за лицето е по-благоприятно да получава определената руска пенсия, тъй като същата е в размер на 4 049.68 рубли (202.04 лв.), по-висок от размера на получаваната до момента българска пенсия (139.42 лв.), определена въз основа на осигурителен стаж, придобит съгласно руското законодателство (лицето няма български осигурителен стаж), поради което е прекратена българската пенсия. С разпореждането от 11.03.2011 г. е наредено възстановяване на получените от Лидия Атанасова суми за пенсия за периода от 01.05.2010 г. до 28.02.2011 г. (т. е. след прекратяване на българската пенсия до фактическото спиране на изплащането й) в размер на 1 394.20 лв. главница, и в случай, че главницата не е погасена в срок, лихва в размер на 113.75 лв. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. В хода на съдебно-административното производство пред Русенския административен съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за отпадане на основанието за получаване на българската пенсия (чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО), и за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми от нея за периода 01.05.2010 г. - 28.02.2011 г. без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение и със съответните лихви след това (чл. 114, ал. 2 от КСО). Решаващият съдебен състав убедително е опровергал тезата на жалбоподателката, че същата има право да получава едновременно и българската и руската пенсия, и че не дължи връщане на получените суми от българската пенсия, тъй като е добросъвестна и няма вина за получаването им. Прекратената българска пенсия е отпусната въз основа на стаж, придобит изцяло на територията на бившия СССР, зачетен от българските пенсионни органи при действието на отменената Спогодба между НРБ и СССР за социално обезпечаване. Подаденото при действието на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност (в сила от 20.03.2010 г.) заявление на Атанасова на 09.04.2010 г. за отпускане на пенсия от руската страна съгласно руското законодателство, по силата на чл. 19, ал. 1 от договора, се счита за заявление, подадено и съгласно българското законодателство. Чл. 23 от договора урежда, че пенсиите, отпуснати до влизането му в сила, могат да бъдат преразглеждани съгласно заявление на лицата. Т. е заявление за отпускане на пенсия, подадено от лице, на което е отпусната пенсия до влизане в сила на договора според законодателството на една от договарящите се страни, във връзка със законодателството на другата договаряща се страна, едновременно се смята за заявление за преразглеждане на пенсията в съответствие с разпоредбите на договора. Преразглеждането на българската пенсия е извършено по реда на чл. 11, ал. 1 от договора, при което е установено, че размерът на новата руска пенсия е по-благоприятен от българската и последната е прекратена. Отпускането на по-висока пенсия на жалбоподателката от руската компетентна институция в контекста на договора е правопроменящ юридически факт по отношение правото на получаване на по-ниската българска пенсия. С настъпването му е възникнало правомощието на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, да прекрати в съответствие с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО българската пенсия, тъй като при упражненото право на пенсия в Русия в случая отпада основанието за получаване на българската пенсия. По силата на чл. 98, ал. 2 от КСО неправилно изплатените суми се събират от пенсионера, който в случая съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО е субект на задължението за възстановяване на недължимо полученото. Според чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, каквото е плащането за пенсия, не подлежат на възстановяване с три изключения. В случая е налице приложното поле на последното от тях - при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, защото отпадането на основанието за изплащане на българската пенсия на Атанасова е вследствие на прилагане на нормите на горецитирания българо-руски договор. Именно с оглед добросъвестността на получателите на сумите, които са длъжни да ги възстановят, е предвидено и облекчението това да става безлихвено до изтичане на срока за доброволно изпълнение. Доколкото безспорно е установено, че Атанасова добросъвестно е получила пенсия в хипотеза на отпаднало със задна дата основание, при прилагане разпоредбите на международен договор, по който страна е България, налице е хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО, правилно приложен от административния орган. Съобразявайки горното в мотивите на проверяваното решение Русенският административен съд е формулирал обоснован извод за законосъобразност на двете процесни разпореждания и на контролния по отношение на тях акт на директора на ТП на НОИ - Русе. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел безпротиворечиви изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни и процесуалноправни разпоредби на КСО (чл. 114, ал. 2, чл. 96, ал. 1, т. 4) и на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, в сила от 20.03.2010 г. (чл. 23, чл. 19, ал. 1, чл. 11, ал. 1), като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения на жалбоподателката (голямата част от тях инвокирани и пред ВАС), на които е даден убедителен отрицателен отговор, който настоящата инстанция изцяло споделя и не следва дословно да преповтаря. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Предвид изложеното Върховният административен съд намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски се явява неоснователна.