Решение № 164 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 118/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. Н., град Ш., подадена от пълномощника му адвокат Н, срещу определение №32 от 15.01.2009 г. по ч. гр.дело №29/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу определение от 29.09.2008 год. по гр. д. №1138/2008 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното определение делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос относно това дали следва да се прилага разпоредбата на чл.34, ал.2 ГПК /отм./ във всички случаи, когато процесуалният документ е депозиран по пощата. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са определения и решения на СГС, САС и ВКС. Ответниците по частната жалба Б. Г. В., град С., и „С”ЕАД, град С., не са заявили становище. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. От представените от касатора решения и определения е видно, че в случая въпросът дали следва да се прилага разпоредбата на чл.34, ал.2 ГПК /отм./ във всички случаи, когато процесуалният документ е депозиран по пощата е решаван противоречиво. В обжалваното определение е прието, че релевантна за преценката на приложимия процесуален закон - отменения ГПК от 1952 г. или ГПК от 2007 г. е датата на постъпване на исковата молба в съда, като е без значение подаването и по пощата на 29.02.2008 г., т.е. преди влизане в сила на сега действащия ГПК. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Съобразно изричната разпоредба на чл.34, ал.2 ГПК/отм./ срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Идентична е и разпоредбата на сега действащия ГПК /чл.62, ал.2/. Оттук следва, че съобразно тази разпоредба процесуалното действие по подаване на исковата молба на жалбоподателя е извършено на 29.02.2008 г., т.е. преди влизане в сила на сега действащия ГПК. Съобразно разпоредбата на §1, ал.1 ПЗР ГПК искът следва да се разгледа от Софийския градски съд, тъй като цената му е над 10 000 лв. и спорът е родово подсъден на окръжния съд като първа инстанция – чл.80, ал.1, б. „б” ГПК/отм./. Ето защо Софийският апелативен съд неправилно не е съобразил разпоредбата на чл.34, ал.2 ГПК/отм./ при определяне на компетентния съд. Обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение трябва да бъдат отменени и да се постанови друго, с което делото да се върне за разглеждане от компетентния по родова подсъдност Софийски градски съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.