Определение № 696 от 20.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 656/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. агенция за приходите-С. против определение № 142/13.05.2011 г. по ч.в.т.д. № 104/2011 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава определение № 164/25.02.2011 г. по т.д. № 224/2010 г. на Бургаски ОС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска по чл.647,т.1 ТЗ, като подаден след изтичане на преклузивния срок. Постъпил е отговор от втория ответник Т.-АВ О.-С., че няма основание за допускане до касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че срокът по чл.649,ал.1 във вр. с чл.634а ТЗ започва да тече от датата на решението, а не от вписването му в ТР. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по този въпрос с въззивното определение било допуснато нарушение по приложението на чл.647 във вр. с чл.649,ал.1 ТЗ, което е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Така, както е поставен, въпросът не включва в себе си влизането на решението в сила. Твърдяното евентуално нарушение на материалния закон би било основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. Частният жалбоподател не прави разграничението между основанията по чл.280,ал.1 ГПК от една страна и от друга страна основанията по чл.281 т.3 ГПК. Във връзка с последните, които в случая са правнорелевантни, няма доводи по смисъла на т.4 ТР № 1/2010 г. ОСГТК. Правните норми на които се позовава съдът, а жалбоподателят игнорира, са пълни, ясни и непротиворечиви-чл.5 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.