Определение № 291 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 184/2011 г.

Производството е по чл.274 ал. 3 т.2 ГПК. Производството образувано по частна касационна жалба на Е. А. Г. вх. Nо 1317/18.02.2011 година, заявена чрез адв. И. Б.- САК срещу Определение Nо 125 от 31.01.2011 година по ч. гр. д. Nо 48/2011 год. на АС-София, с което е Допълнено по реда на чл. 248 ал.3 ГПК определение за прекратяване на производството по гр.д. Nо 5165/ 2008 година на СГС-ГК I отд., в частта за разноските по делото. С обжалваното определение, в правомощията на въззивна инстанция, АС-София, на основание чл. 248 ал.3 ГПК, приемайки, че при прекратяване на исковото производство поради оттегляне на иска се дължат разноски на ответника, на основание чл. 78 ал.4 ГПК, е осъдил Е. Г. да заплати на С. Б. сумата 2500 лв., разноски по делото. С частната касационна се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановени в нарушение закона и без да са съобразени правно релевантните за факти. Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с довод, че съдът се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обусловен от необходимостта да се изясни съдържанието на нормата чл. 83 ал.2 ГПК, в смисъл когато една страна е освободена от такси и разноски по делото, в разноските включват ли се дължимите разноски за адвокат и когато страната е освободена от внасяне на такси и разноски в първата инстанция, това важи ли и за всички инстанции В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпило писмено възражение от противната / другата/ страна- С. Б., с което се оспорва допустимостта на касационното обжалване поради липса на основания по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см. на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 274 ал.4 ГПК и същата се явява процесуално допустима. Налице е обжалваем съдебен акт, тъй като макар и обжалваното определение да няма характера на преграждащо, спорът за възможността страната в исковия процес досежно дължимите разноски може да се развие като самостоятелно/ независимо от обжалване на самото решение / производство. В тази насока, при разгледан спор в хипотезите на § 2 от ПЗР на ГПК, намира приложение и т.5 на ТР 1/17.07.2001 година на ОСГК на ВКС. В случая материалният интерес в смисъл на цена на иска над 5000 лв. –арг чл. 274 ал.4 във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК, редакция изм. ДВ. бр.100/2010 година, се определя не от конкретния размер на претендираните разноски, а от паричния еквивалент на спорното право- т.е. стойността на спорния недвижим имот, който по данни от делото е с данъчна оценка от 76 925 лв., т.е. е на стойност, надхвърлящи минимално определения от закона размер от 5000 лв. За допускане на касационно обжалване- следва да са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК – т.е. да е налице формулиран, обусловил изхода на спора от гл.т. на обжалвания съдебен акт въпрос, който да е разрешен в разрез с задължителната съдебна практика, или да се разрешава противоречиво от съдилищата или да обуславя обективно необходимостта от произнасяне за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради липса на съдебна практика, или за да се преодолее погрешно установена практика на съдилищата. Настоящият състав на ВКС, като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на релевираните основания – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съдебното исково производство е образувано по заявените от Т. Б. Г. и Е. А. Г. срещу С. Т. Б., Д. М. М. и Е. Ч. М. искове по чл. 108 ЗС, чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ касаещи апартамент в [населено място] [улица] гараж. С Разпореждане/ без дата/ по гр.д. Nо 5165/ 2008 година на зам. Председателя на СГС по гр.д., ищцата Е. Г. е освободена от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83 ал.2 ГПК за пъровинстанционното производство. С Определение по 22.02.2010 година, постановено по гр.д. Nо 5165/ 2008 година на СГС- ГК I-14 с. исковото производство по делото е прекратено, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК. С Определение от 15.11.2010 година, постановено по същото гр.дело, в производство по чл. 248 ГПК, е оставил без уважение молбата на адв. Г. – САК за допълване на определението за прекратяване на исковото производство поради оттегляне на иска, в частта за разноските, дължими на ответната страна.Прието е, че роднинските отношения между страните, настъпилата смърт на един от ищците, сливането на качеството на длъжник-кредитор на една от ответниците и затрудненото материално състояние на ищцата Е. Г., установено от съда, постановил освобождаване от внасяне на ДТ, налагат извод, че присъждането на разноски би било несправедливо. С обжалваното определение, Апелативен съд- София по жалба на адв. Л. Л., като пълномощник на С. Т. Б. и в правомощията на втора инстанция, е уважил искането за присъждане на разноски на ответника по иска,отказани от първоинстанционния съд, в размер на направените такова по делото за защита в първата инстанция прекратен на основание чл. 232 ГПК, приемайки, че такива се дължат на основание чл. 78 ал.4 ГПК. Прието е, че претендиранире разноски от 2500 лв. са реално направени за защита от молителката, доказани по размер и следва да се присъдят. Повдигнатият процесуално-правен въпрос за съдържанието на нормата чл. 83 ал.2 ГПК, в смисъл когато една страна е освободена от такси и разноски по делото, в разноските включват ли се дължимите разноски за адвокат и когато страната е освободена от внасяне на такси и разноски в първата инстанция, това важи ли и за всички инстанции, не може да обуслови допустимост на обжалването пред касационния съд. Съдебна практика за съдържанието и предметния обхват на чл. 83 ал.2 ГПК- такси и разноски по делото не предполага правни проблеми от гл.т. на тълкуване, прилага се безпротиворечиво от съдилищата, илюстрирано от многобройна еднозначна съдебна практика и не може да се приеме, че е налице необходимост от обобщаването и в смисъл различен от този, в който се тълкува и прилага. Въпросът, дали когато страната е освободена на основание чл. 83 ал.2 ГПК от внасяне на ДТ в първата инстанция, това важи ли за останалите инстанции, не е предмет на обжалваното определение и в този аспект този проблем не е обуславящ за изхода на делото- т.е. не касае обуславящ извод на обжалваното определение. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия