Определение № 163 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1974/2015 г.

Обжалвано е решение № 709/ 21.07.2014 г. по гр. д. № 92/ 2014 г, с което Пернишки окръжен съд като потвърждава решение № 404/ 22.11.2013 г. по гр. д. № 634/ 2013 г. на Радомирски районен съд отхвърля положителните установителни искове в защита на правото на собственост върху шест ниви. Решението се обжалва от касаторите В. Х. К., Б. Л. Д., С. Л. Д. и Ю. Л. Д. с искане за отмяна на въззивното решение. От ответниците В. Х. С., В. Х. Ц., Д. П. Г., Х. Д. Г. и Н. Д. Г., ответници и по касация, не са постъпили отговори по жалбите. Въззивното решение е постановено по активно и пасивно субективно съединени искове в защита на правото на собственост върху общо притежаваните от ищците 2/ 3 идеални части от шестте земеделски имота срещу ответниците, съсобственици на общо 1/ 3 ид. части. В. придобивен способ е наследствено правоприемство от С. С. Ч. и земеделска реституция. В исковата молба цената на исковете не е посочена, но са представени удостоверения за данъчна оценка на всеки от имотите. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска (чл. 68 ГПК), а размерът на цената на исковете за собственост върху имот е данъчната оценка. Следователно чрез извършена препратка към приложените данъчни оценки, ищците са изразили становище, че цената на исковете е в размерите по данъчните оценки. То съответства на закона, а въпросът за цената на иска не е поставян отново до приключване на първото открито заседание пред първоинстанционния съд (чл. 70, ал. 1 ГПК). Най-високата данъчна оценка е за сумата 2 499. 70 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. К. жалби са с недопустим предмет. При тези мотиви, съдът